Определение № 3652 от 21.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4786/2023 г.

Производството е с правно основание чл. 307, ал. 1 от ГПК. Образувано е по молба за отмяна с вх. №502271 от 25.04.2023г. на Г. В. В., понастоящем в Затвора-гр. София, на влязлото в сила на 18.10.2022г. решение №262917/09.09.2022г., постановено по гр. д. №1591/2018г. на СГС, с което исковете му с правно основание чл. 45 вр. Чл. 49 вр.ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени срещу „168 часа“ ООД за заплащане на сумата от 50 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на клеветническа информация, съдържаща се в статия, публикувана в бр. 9 от 11.01.2018 г. на вестник "България днес", ведно със законната лихва, считано от 05.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, и на сумата от 6 548. 00 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 11.01.2018 г. до 05.02.2018 г. са отхвърлени. Молбата за отмяна е подадена на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като обективира твърдение за нарушено право на защита по посоченото гражданско дело. Молителят излага, че на 19.04.2023г. му било надлежно връчено становище от ИВСС от 27.3.2023г., от което узнал, че по дело №1591/2018г. е постановено решение. Твърди, че преди това подал две молби по чл. 255 ГПК – на 14.11.2022г., и на 21.03.2023г., след което и сигнал до ИВСС – за бездействие. Моли посоченото решение да бъде отменено, тъй като се е развило без негово участие, въпреки многократно заявяваното от него по делото искания за личното му присъствие и личното връчване на актовете на съда. Твърди, че не е получил актовете на съда, нямал е контакт и с назначения му от съда адвокат, нито е узнал за решението, което най-малко е щял да обжалва. Счита, че производството се е развило без негово участие, поради което постановеното по него решение е порочно и следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане с негово участие. Срещу подадената молба за отмяна е постъпил писмен отговор в срока по чл. 306, ал. 3 от ГПК от ответника „168 часа“ ЕООД, чрез процесуалния му представител адвокат К., в който се излагат съображения за нейната недопустимост и неоснователност. Оспорва се твърдението на молителя, че за първи път е узнал за решението от становището на ИВСС, като се твърди, че той е знаел, и редовно е бил уведомяван за движението на делото и постановеното по него решение, поради което и молбата се явява депозирана след 3 месечния преклузивен срок по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК. Алтернативно, ответникът поддържа, че молбата е неоснователна, тъй като не са налице твърдените от молителя процесуални нарушения. В. е имал назначен адвокат, а отделно от това всички актове на съда, вкл. протоколите от съдебни заседания са му били редово връчвани, във връзка с което той е правел доказателствени искания и е депозирал становища – лично и чрез назначения му адвоката си. Твърди се, че е участвал лично в заседанията до преди Ковид пандемията, като е бил уведомен и за постановеното решение. По изложените съображения се моли искането за отмяна да бъде отхвърлено. В изпълнение на разпореждането на първоинстанционния съд, адв. Д. П. – особен представител на молителя в исковото производство, е депозирал становище, в което излага, че Г. В. е бил информиран в цялост за хода на делото, като са му били изпращани всички документи. Твърди, че сам молителят в писмо до него от 08.03.2020г. /което прилага/, му е посочил своя син В. В., на който да бъдат предавани съобщенията с оглед по-бързото им доставяне до ищеца В.. Предоставен му бил и телефонен номер на В. В., на който още на 19.09.2022г., адвокатът изпратил копие на решението, свалено от сайта на съда със заличени данни. В телефонен разговор със сина, адвокатът поискал становище от бащата дали решението да бъде обжалвано, но до изтичане на срока за това не получил отговор. Върховният касационен съд, като обсъди по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК наличието на предпоставките за допустимостта на подадената молба за отмяна, приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 5 молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от узнаване на решението. В случая молителят твърди, че е получил становище от ИВСС на 19.04.2023г., но не представил копие от същото. От приложеното гр. дело №1591/2018г. по описа на СГС, е видно, че решение № 262917 е постановено на 09.09.2022г. Установява се, че производството по [населено място] № 1591/2108г. е започнало по искова молба на Г. В., като с определение от 28.02.2018г. съдът му е предоставил правна помощ под формата на процесуално представителство. С акт от 17.07.2018г. съдът е разпоредил определения адвокат – адв. Д. П. Д. да изрази становище по делото. В хода на производството ищецът е участвал и правил доказателствени искания, както лично, така и чрез назначения му процесуален представител. Видно от върнатия отрязък, съобщението за изготвеното решение е редовно връчено на адв. Д. П. Д. в качеството му на процесуален представител на Г. В. на 20.09.2022г. Съгласно разпоредбата на чл. 305, т. 5 ГПК молбата за отмяна на посоченото в чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК основание може да се подаде в 3-месечен срок от узнаване на решението, независимо от обстоятелството, обусловило наличието на поддържаното основание за отмяна. Установен е следователно краен срок за подаване на молба за отмяна, като молба, подадената след изтичането на този срок, е недопустимо да бъде разглеждана по реда на чл. 303 и сл. ГПК. В случая първоинстанционното решение от 09.09.2022г., чиято отмяна се иска, е било редовно връчено на адв. Д., назначен за процесуален представител на ищеца в производството, на 20.09.2022г. Поради това следва да се приеме, че срокът за подаване на молбата за отмяна започва да тече от датата на връчването на решението, тъй като от данните по делото се установява, че ищецът е поддържал контакт със своя адвокат. Молбата за отмяна е подадена на 25.04.2023г. след изтичането на предвидения в чл. 305, т. 5 ГПК срок, поради което настоящият състав приема, че същата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, с оглед принципа на правна стабилност на влезлите в сила съдебни решения. Законодателят е установил в чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК пределен срок, важащ за всички хипотези, предвидени в чл. 303, ал. 1, т. 5, независимо от основанието, на което се поддържа, че страната е била лишена от възможността да участва в делото, както и в хипотези на ненадлежно процесуално представителство. Следва да се отбележи, че по настоящото дело адв. Д. е представил молба, към която са представени доказателства, че копие на решението /във формат pdf/ е било изпратено на 19.09.2022г. на телефона на неговия син, чийто координати сам ищецът в предходно писмо е предоставил на адв. Д. за тази цел. Предвид което може да се направи извод, че молителят В. е бил уведомен още на тази дата за постановеното решение.