Решение № 7555 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9991/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), гр.София, подадена чрез юрисконсулт Р. Райков против Решение № 25939/ 30.07.2025г., постановено по адм. дeло № 9834/ 2024г. по описа на Административен съд София- град (АССГ), в частта, с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, КЕВР е ОСЪДЕНА да заплати на „УЛЕР 2009“ ООД- град София, обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно бездействие на КЕВР да изпълни задължението си по чл. 31б, ал.2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за периода от 01.01.2024г. – 30.06.2024г. в общ размер на 218 428.00 и лихви в размер на 8 270.90 лв. за периода от преустановяване на бездействието (30.06.2023г.) до подаване на исковата молба (07.10.2024г), ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба (07.10.2024) до окончателното й изплащане. Обжалва се и в частта, с която Комисията е осъдена да заплати разноски в размер на 20 276.13 лв, алтернативно моли да се намали размера на присъдените разноски, в случай, че съда счете исковете за основателни. В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл.209 т.3 от АПК. Смята за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че за КЕВР е съществувало нормативно установено задължение да измени определените премии, считано от 01.01.2024г. и да издаде решение съгласно чл.31б, ал.2 ЗЕ, което е решение по целесъобразност. По делото не е установено по категоричен начин настъпването на вреди под формата на пропуснати ползи. Моли за отмяна на решението в оспорената част и отхвърляне на кумулативно съединените искове, както и оставяне в сила на решението в отхвърлителната му част. Алтернативно моли да се намали размера на присъденото обезщетение ако съда счете исковете за основателни. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание касационният жалбоподател, чрез юриск. Р. Райков и юриск. Методиева, поддържа изложеното в жалбата и становището. Претендира разноски, съгласно приложен списък. Прави възражение за прекомерност на разноските на ответната страна. Ответникът по касационната жалба „УЛЕР 2009“ ООД, чрез адв. И. Церовски и адв. Павлова, от Адвокатско дружество „Георгиев, Тодоров и Ко“, в депозирания писмен отговор и в съдебно заседание, чрез преупълномощен адв. Г. Костолов от САК, оспорва касационната жалба, като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски съгласно приложен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на КЕВР. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия съдебен състав преценява, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, респ. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледани по същество, същите са неоснователни. Производството пред АССГ е образувано по искова молба от „УЛЕР 2009“ ООД срещу КЕВР за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно бездействие на КЕВР да изпълни задължението си по чл. 31б, ал.2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) в периода 01.01.2024г. – 30.06.2024г., след изменение на размера на предявените искове, от които главница в размер на 218 428 лв. и 11 125.91 лв. законна лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимите суми. Имуществените вреди се претендират като пропуснати ползи, претърпени при продажбата на произведената от експлоатираната от ищеца електрическа централа електрическа енергия и продадена на организиран борсов пазар, чрез търговец на електрическа енергия, за които през исковия период са получени премии за компенсация от Фонд ”Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС) в по-нисък размер, тъй като КЕВР не е изпълнила задължението си по чл. чл. 31, ал.2 от ЗЕ да измени определените премии, но не по-често от веднъж на 6 месеца, при условие че е налице съществено изменение между определената прогнозна пазарна цена за базов товар за този период спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода на организиран борсов пазар на електрическа енергия. Ищецът твърди, че ако КЕВР бе изпълнил задължението си за изменение на премията съобразно изменението на прогнозната пазарна цена, то за стопанисваната от него ФЕЦ „Улер- 2009“ при прогнозна пазарна цена за периода от 01.01.2024 г. до 30.06.2024 г., в размер на 183,70 лв./МВтч, премията, която е следвало да определи КЕВР и която е следвало да получи „УЛЕР 2009“ ООД е в размер на 301,90 лв./МВтч, а не 235,33 лв./МВтч по Решение Ц-13 от 30.06.2023 г. на КЕВР. С оглед приетите заключения по допуснатите съдебно-икономически експертизи, е допуснато на основание чл. 214, ал.1, изр. 3 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК изменение на размера на исковите претенции до 218 428 лв. главница и лихва в размер на 11 125.91 лв. От АССГ е установено е, че „УЛЕР 2009“ ООД притежава фотоволтаична електрическа централа „Улер- 2009“, с инсталирана мощност от 4,703 МВт, разположена в ПИ 153065, м. „Хаджийски ливади“, землището на [населено място], община Пазарджик, област Пазарджик (ФЕЦ „Улер 2009“). Централата е въведена в експлоатация с Разрешение за ползване №ДК-07-Пз-30/10.05.2012 г., издадено от Началник РО „НСК“ - Пазарджик при РДНСК ЮЦР- Пловдив. Произвежданата от дружеството електрическа енергия се изкупува съгласно договор, сключен с „ЕВН България Електроснабдяване"- дългосрочен договор за изкупуване на електрическата енергия от ФЕЦ „Улер 2009“ № 121/ 26.10.2010г. Дружеството е сключил с Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ („ФСЕС“) Договор за компенсиране с премии №ВЕИ-86 от 31.10.2018 г. в сила от 01.01.2019 г. със срок на валидност до 10.05.2032 г., който е действащ и към настоящия момент. Съгласно договора размерът на премията се определя на основание §68. ал. 3 от ПЗР към ЗИД на ЗЕ, а именно - разлика между определената до влизането в сила на ПЗР към ЗИД на ЗЕ преференциална цена и определената прогнозна пазарна цена за електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници в зависимост от първичния енергиен източник. Дружеството „УЛЕР 2009“ ООД получава премии за произведеното количество електрическа енергия от собствения си ФЕЦ, включително и за процесния период 01.01.2024 г. - 30.06.2024 г. Размерът на премията, дължима в полза на „УЛЕР 2009“ ООД, за периода 01.07.2023г. - 30.06.2024 г., е определената от КЕВР с Решение №Ц-13 от 30.06.2023г., поправено за явни фактически грешки с Решение №ФГ-3 от 25.10.2023г. на КЕВР, и е в размер на 235.33 лв/МВт, посочено по т.2-10 от Решение №Ц-13/30.06.2023г. Съгласно договор за участие в балансираща група №ДБГ 014/28.06.2023г. и приложените по делото протоколи и фактури произведената електрическа енергия за енергиен обект ФЕЦ Улер на „УЛЕР 2009“ ЕООД е изкупува от „Ф Инвест“ ЕООД, считано от 01.07.2023г. съгласно т.1.5. от договора. Установено е от събраните по делото доказателства, че в исковия период не е налице изменение на определената от КЕВР с Решение Ц-13/ 30.06.2023г. премия в размер на 235,33 лв./МВтч. Това е сторено с Решение № Ц-15 от 30.06.2024г. Допусната е съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), като вещото лице е дало заключението си в различни варианти въз основа на приложените по делото доказателства и отделно от това е изискало с писмено искане от КЕВР данни за цени на български фючърси на ЕЕХ /European energy Exchange/ за първото и второто тримесечие за 2024г., събирана към м. ноември и декември 2023г. и за второто тримесечие на 2024г., събирана към м. март 2024г. В мотивната част на СИЕ е посочено, че при изготвяне на заключението вещото лице е ползвало ЗЕ, Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия и въведената в нея Методика за определяне на прогнозна пазарна цена - Раздел III „а". В експертизата е посочено, че отклонението на определената от КЕВР ППЦБТ от 01.07.2023г. с решение №Ц-13/30.06.2023г.- 256.37 лв./МВтч спрямо постигнатата цена на пазар „Ден напред“ на БНЕБ до м.12.2023г. и прогнозна цена за оставащия срок от периода –първо полугодие на 2024г.-185.47 лв./МВтч е 27.7 % и това отклонение в края на м.декември 2023г. е 27.7% и превишава 15%, поради което са налице условията за изменение на премиите, изплащани от ФСЕС за електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници. Вещото лице е посочило /л.23-24 от СИЕ/, че премия се изплаща от ФСЕС до достигане на количество от 5 587 164 кВтч и видно от таблица 3 до края на м.юни 2024г. това количество не е достигнато, поради което премия се дължи за всички количества за периода 01.01.2024-30.06.2024г. Като е приложила начина, по който е определена прогнозната пазарна цена за групата на производителите на електрическа енергия, произведена от слънчева енергия, вещото лице е изчислила премия за електрическа енергия, произведена от слънчева енергия при ППЦБТ с корекция надолу 5 процента /181.01 лв./МВтч/-308.90 лв./МВтч, като се периода м.януари 2024-м. юни 2024г. вкл. е получена сумата в размер на 218 428.00лв. и законни лихви в размер на 11 125.01лв. /стр.26 от СИЕ/. След оспорване от страна на ответника на приетата СИЕ, е назначена и изготвена допълнителна СИЕ, която е взела предвид данните средно м.юли-м.ноември 2023г. за постигната цена на пазар /“Ден напред“ на Българска независима енергийна борса и предоставената от ЕВР информация за цени на тримесечни фючърси за м.ноември 2023г. за изчисляване на средна прогнозна цена за български фючърси само за първото тримесечие на 2024г. Вещото лице е посочило в допълнителната СИЕ, че в края на м. ноември 2023г. прогнозната пазарна цена за базов товар за периода 01.01.2024г.-30.06.2024г. на база постигната цена на електрическата енергия за периода 01.07.2023-30.11.2023г. е 199.27лв./МВтч и прогнозна цена за оставащия срок от периода на ЕЕХ по Н1/2024г., се изчислява в размер на 219.00лв./МВтч. На базата на тези данни вещото лице е дало заключение, че отклонението на определената от КЕВР ППЦБТ от 01.07.2023г. с решение №Ц-13/30.06.2023г. -256.37 лв./МВтч спрямо постигнатата цена на пазар „Ден напред“ на БНЕБ до м.11.2023г. и прогнозна цена за оставащия срок от периода –по данни само за първото тримесечие на 2024г.-219.00 лв./МВтч е 14.6 %, като по този начин дава отговор на въпроса дали е налице съществено изменение между определената прогнозна пазарна цена за базов товар за този период спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода на организиран борсов пазар на електрическа енергия. С Решение № Ц-15 от 30.06.2024г. на КЕВР е направено изискуемото от чл. 31б, ал.2 ЗЕ изменение на премиите. На база на така направените изчисления, вещото лице е изчислило премията, дължима на „УЛЕР 2009“ ЕООД за един мегаватчас произведена електрическа енергия от ФЕЦ „Улер" за периода 01.01.2024 г. – 30.06.2024г. в размер на 308.90 лв. Изчислило и разликата между реализираните приходи от премии на ищеца от Фонд „Сигурност на електроенергийната система" за периода 01.01.2024 г. - 30.06.2024 г., и приходите по премията, изчислена от експертизата, която е установена по месеци и в общ размер възлиза на 218 428.00 лв. Въз основа на така получените суми е изчислена и законната лихва за забава върху тях в съответствие с Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения. Съдът е кредитирал варианта на изчислението на вещото лице, с използваните данни за м. декември 2023г., предоставени от КЕВР в СИЕ, доколкото изменението на премиите се прави към месец декември, премиите се изменят на база месец декември от 01 януари на следващата година и такава е и практиката на КЕВР от 2022 г. и 2025г. Съдът не е кредитирал заключението на допълнителната СИЕ и направените в нея изчисления, тъй като за основа на изчисленията са взети предвид данните за м.ноември 2023г., което е счел за неправилно поради изложените съображения. Съдът, анализирайки относимата нормативна уредба и предвид събраните доказателства, е приел исковата претенция по чл.1, ал.1 ЗОДОВ за основателна с оглед наличието на кумулативните предпоставки. Направил е извод, че за КЕВР е съществувало нормативно установено задължение да измени определените премии, считано от 01.01.2024г., вследствие на което е изпълнена първата предпоставка за ангажиране на отговорността, тъй като КЕВР е бездействал и не е приел решение по чл.32б, ал.2 от ЗЕ за изменение на определените премии, при наличие на ,,съществено изменение между определената прогнозна пазарна цена за базов товар за съответен период спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода на организиран борсов пазар". Позовал се е на легалната дефиниция на това понятие по смисъла на §1, т. 16а от ДР на Наредбата №1 от 14 март 2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ) - "съществено изменение между определената прогнозна пазарна цена за базов товар за съответен период спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода на организиран борсов пазар" е налице, ако това изменение е в размер над 15 на сто. Такова съществено изменение е съществувало и то е установено с приетото по делото експертно заключение, поради което бездействието от страна на КЕВР да измени определените премии, съгласно разпоредбата на чл. 32б, ал.2 от ЗЕ е незаконосъобразно. Според първоинстанционният съд, като не е получило премиите в размера, в който е следвало да бъдат изменени от КЕВР, за дружеството е настъпила вреда от бездействието на административния орган, която представлява разликата между изплатените му премии през исковите периоди и тези, които биха били изплатени, ако органът не бе бездействал и бе изпълнил задължението си по чл. 32б, ал.2 от ЗЕ да ги измени. Премията за съответната групата производители се определя като разлика между приложимата преференциална цена и прогнозната цена за тази група, коригирана с относимия коефициент. Кредитирайки допълнителната СИЕ в частта, в която вещото лице е отговорило на поставените въпроси, като е използвало данните към месец декември 2023г., предоставени от КЕВР с официален документ, приет като доказателство по делото и неоспорен от страните, при прогнозна цена за базов товар към края на м. декември 2023 г. 199.27 лв./ МВтч.; групов коефициент, изчислен от КЕВР в Решение № Ц-13/ 30.06.2023г. - 0,97619 и прогнозна пазарна цена за групата на производителите на електрическа енергия, произведена от слънчева енергия в размер на 219.00лв./МВтч., премия за електрическа енергия, произведена от слънчева енергия при преференциална цена 485,60 лв./ МВтч. е изчислена на 308,90 лв./ МВтч. „УЛЕР 2009“ ЕООД е получил приходи от премии в размер на 235,33 лв./ МВтч. При премия на стойност 308,90 лв./МВтч, би получил допълнителни приходи от премията в размер на 69,22 лв./МВтч. Разликата между реализираните приходи от премии от „УЛЕР 2009“ ЕООД, изплатени от Фонд „Сигурност на електроенергийната система" за периода 01.01.2024 г. -30.06.2024 г., и приходите от коригираната премия в размер на 308,90 лв./МВтч, изчислена от допълнителната експертиза, е на обща стойност 218 428.00 лв., като за м. януари 2024г. са в размер на 27 515.18 лв., за м. февруари 2024г. – 29 207.29 лв; за м. март 2024 – 32 884.46 лв.; за м. април 39 359.95 лв.; за м. май 2024г – 39 065.67 лв. и за м. юни 2024г. – 59 395.45 лв. В тези размери съдът е уважил обективно кумулативно съединените искове, предявени от „УЛЕР 2009“ ЕООД, приемайки пряка причинна връзка между установеното бездействие на КЕВР и вредата, претърпяна от дружеството. Над посочените размери исковата претенция е отхвърлена. Уважена е и акцесорната претенция за заплащане на лихви върху главниците на присъжданите обезщетения от момента на преустановяването на незаконното бездействие на административния орган – 30.06.2024г.. След като е приел за основателен искът по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, съдът не е разгледал предявеният в условията на евентуалност иск за присъждане на обезщетението на основание чл. 2в, ал.1 т.1 от ЗОДОВ и в тази връзка съдът е счел за безпредметни и възраженията на ответника в тази насока, че в конкретния случай нормите на чл.4 §3 и чл.6 §1 и 2 не съдържат права с достатъчно определено съдържание, като твърди, че не е налице достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, както и че принципът на оправдани правни очаквания не е нарушен. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд в съответствие с чл.218 и чл.220 от АПК намира, че съдебното решение е валидно, допустимо и ПРАВИЛНО. Предвиденият в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ фактическият състав на предявените главни искове, в процесния казус, кумулативно включва: 1. наличие на незаконосъобразно бездействие; 2. наличие на причинена вреда и установяване на нейния размер; 3. причинна връзка между незаконосъобразното бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Установените фактически обстоятелства от първостепенния съд обуславят извод за наличие на всички елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 за ангажиране отговорността на ответника за вреди. Неоснователни са доводите на касатора за липса на първия елемент от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Правилна е преценката на съда относно наличие на незаконосъобразно бездействие от КЕВР при неизпълнение на изискването по чл. 31б, ал. 2 от Закона за енергетиката. Правилно съдът е приел, че неизпълнението на това задължение съставлява липса на волеизявление на административния орган, което по своя характер представлява материално действие, за което административният орган е пряко задължен по силата на правна норма. Фактическото действие също може да бъде юридическо (правно) действие, както и волеизявлението на административния орган, т.е. законодателят да му е придал правно значение, да го е направил юридически факт. В случая се отнася до непредприемане на фактически действия по издаване на административен акт, насочен към изпълнение на задължение по силата на закон от административния орган за изменение на премиите след изтичане на 6 месечния срок и при изпълнение на предпоставките по чл.31б, ал.2 от ЗЕ. Бездействието на органа може да се изразява както във фактически, така и в правни действия в зависимост от съответното задължение, което този орган има по закон. В този смисъл е решение №1791 от 09.02.2018г. по адм. дело №8904/ 2016г., решение №10568 от 16.08.2018г. по адм. дело № 9045/ 2017г., решение №1950 от 06.02.2020г. по адм. дело №2432/ 2018г., решение №2914 от 20.03.2025г. по адм. дело № 9719/ 2024г.). Настоящият съдебен състав намира, че касационните доводи за наличие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. От материалите по делото се установява, че първоинстанционният съд е извършил пълно и цялостно обсъждане на всички относими доказателства, представени от страните, като е анализирал както приложените и приобщени към делото писмени доказателства, така и заключенията на основната и допълнителната съдебно- икономическа експертиза. Доколкото по делото не се установява съдът да е отказал събиране на относими доказателства или да е препятствал осъществяването правото на защита на която и да е от страните, оплакванията на касатора за нарушаване на процесуалните му права следва да бъдат оставени без уважение. Касационната инстанция не споделя и довода на касатора, че АССГ е следвало да се вземат предвид единствено данни за месец ноември 2023 г. при определяне на прогнозната пазарна цена. Първоинстанционният съд е изложил ясни и съответстващи на доказателствата мотиви за приемане на данните за месец декември 2023 г., като се е позовал на обстоятелството, установено и от заключението на допълнителната експертиза, че именно данните за месец декември са използвани традиционно от регулатора като база за изчисляване на премиите, валидни от началото на следващата година. Доколкото въпросната допълнителна експертиза, изготвена въз основа на официално предоставените от КЕВР данни, не е оспорена от страните, коректно първоинстанционният съд я е кредитирал и е основал изводите си на установеното от експерта отклонение, надвишаващо предвидения в закона праг от 15 на сто. Неоснователно е и възражението, че евентуално задължение за изменение на премиите е възникнало едва на 13.04.2024 г. Съгласно чл. 31б, ал. 2 от Закона за енергетиката, задължението за изменение възниква при кумулативно наличие на две условия: /1/ съществено изменение на прогнозната пазарна цена и /2/ изтичане на минималния шестмесечен срок от последната промяна. Първоинстанционният съд е констатирал, че последната промяна на премиите е извършена с Решение Ц-13/ 30.06.2023 г., а същественото отклонение е налице към месец декември 2023 г. При тази фактическа обстановка правилно е прието, че предпоставките за изменение на премиите са били изпълнени към 01.01.2024 г., а не към посочената от касатора по-късна дата. С оглед изложеното в мотивите на първоинстанционния съд не се констатира допуснато процесуално нарушение, което да обуславя отмяна на съдебния акт, нито да е ограничено правото на защита на касатора. Настоящият състав намира за неоснователни и касационните доводи за необоснованост на решението. Изводите на АССГ относно наличието на „съществено изменение“ по смисъла на § 1, т. 16а от ДР на Наредба № 1/2017 г. почиват на приетото по делото заключение на допълнителната съдебно-икономическа експертиза, изготвено въз основа на официално предоставени данни и прието без възражения. При установено отклонение от 27, 7%, тоест над прага от 15%, правилно първоинстанционният съд е приел, че правнорелевантният факт, пораждащ задължението по чл. 31б, ал. 2 ЗЕ, е налице. Необоснованост не се извежда от наличието на изготвени варианти на експертизата, отразяващи различен момент към който са взети данните, тъй като съдът е изложил съображения защо приема за релевантен варианта с данни към края на м. 12.2023 г. При това положение не е налице противоречие между фактическите констатации и направените правни изводи. Неоснователни са и възраженията за неправилно приложение на материалния закон. На първо място, правилен е изводът на АССГ относно характера на компетентността по чл. 31б, ал. 2 от ЗЕ. След законодателната промяна разпоредбата въвежда задължение за КЕВР да изменя премиите, а не възможност за действие по целесъобразност, каквато е съществувала при предходната редакция. Законът обвързва упражняването на това правомощие с настъпването на обективно установимо условие, а именно съществено изменение на прогнозната пазарна цена, което е нормативно определено като отклонение над 15 на сто, както и със сроковe ограничение премиите да не се изменят по-често от веднъж на шест месеца. При наличие на тези предпоставки регулаторът следва да предприеме действия по изменение на премията, а липсата на произнасяне или действие несъмнено представлява противоправно бездействие. Неоснователни са и доводите на касатора, че вредите са хипотетични и недоказани. По делото е установено, че от „УЛЕР 2009“ ЕООД е осъществявало производство и реализация на електрическа енергия по механизма за подпомагане чрез премии и през процесния период действително е получавало премия в размер на 235, 33 лева за мегаватчас, определена с действащ административен акт на КЕВР. При наличие на законово задължение за изменение на премията и при установен по приетата съдебно- икономическа експертиза размер на премията, който би следвало да бъде определен при актуализирана прогнозна пазарна цена, а именно 304,55 лева за мегаватчас, разликата между дължимото при законосъобразно поведение на административния орган и реално изплатеното съставлява размера на пропусната полза. Тази пропусната полза е сигурна, предвидима и подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ, тъй като се извежда пряко от нормативно предвидения механизъм и от доказаните количества произведена и реализирана енергия при занижен размер на премията. Размерът на пропуснатата полза е определен въз основа на експертно заключение от СИЕ, базирано на официални данни и при приложение на относимата методика, поради което представлява допустимо и общопризнато доказателствено средство за установяване на вреди от този вид. Общите възражения на касатора срещу използвания изчислителен подход, при липса на насрещна експертиза или конкретни доказателства, които да опровергават входните данни или метода на формиране на резултата, не са достатъчни да разколебаят извода на първоинстанционния съд за доказаност на вредата до присъдения размер и не могат да бъдат подкрепени от настоящата инстанция. Не може да бъде споделено и възражението на касатора за липса на пряка причинно- следствена връзка, поради съществуването на облигационни отношения с ФСЕС. Изплащането на премиите се осъществява по силата на нормативно уреден механизъм, при който определящ за размера на дължимото плащане към производителя е актът на регулатора, с който се установява стойността на премията. Именно противоправното бездействие за иницииране на административно производство за неговото изменение при настъпване на законовите предпоставки, предопределя размера на престацията, която производителят следва да получи за съответния период от ФСЕС. Сключеният договор с Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ има подчинен и обслужващ характер спрямо нормативно установения режим на компенсиране. Той урежда единствено начина на администриране на плащанията, отчитането на произведените количества и реда за разплащане, но не поражда сам по себе си правото на премия и не съдържа правна възможност страните да определят, договарят или изменят нейния размер. Размерът на премията произтича от закона и се конкретизира единствено чрез решение на КЕВР. Предвид на изложеното договорът не представлява самостоятелна причина за настъпването на вредоносния резултат и не е годен да прекъсне причинно-следствената връзка между противоправното бездействие на КЕВР и настъпилата имуществена вреда. Неблагоприятният имуществен резултат следва пряко и непосредствено от неизпълнението на задължението на регулатора да инициира производство за актуализиране на премията при наличие на законовите предпоставки, което води до изплащане на по- нисък размер от дължимия за съответния период. По възражението на касатора, че не е следвало да се присъжда обезщетение за периода от 01.01.2024 г. до 30.06.2024 г., настоящият състав приема, че първоинстанционният съд правилно е определил началният момент на противоправното бездействие и съответно обхвата на дължимото обезщетение. По делото е установено наличието на съществено изменение на прогнозната пазарна цена към месец декември 2023 г., което надхвърля нормативно определения праг от 15%. Установено е още, че след Решение Ц-13 от 30.06.2023 г. премията не е била изменяна, поради което към 01.01.2024 г. е възникнало задължение КЕВР да коригира размера на премията. При тази фактическа обстановка са били налице едновременно и двете предпоставки, при които чл. 31б, ал. 2 от ЗЕ задължава регулатора да измени премията. В случая за КЕВР е възникнало изискуемо задължение да предприеме действия по изменение на премията, като на 01.01.2024 г. е следвало да постанови административен акт в тази връзка, а неинициирането на административно производство съставлява противоправно бездействие. Това бездействие е продължило до 30.06.2024 г., когато регулаторът е упражнил предоставеното му от закона правомощие и е изменил премията с Решение Ц-15. Именно в този времеви отрязък се реализира неблагоприятният имуществен резултат, тъй като през него на ищеца е изплащан по- нисък от дължимия размер премия, поради което обезщетението правилно е определено за периода от 01.01.2024 г. до 30.06.2024 г. Наред с изложеното, настоящата инстанция намира за правилни и изводите на първоинстанционния съд относно присъждането на лихвите. АССГ законосъобразно е приел, че при уважаване на главната претенция за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е основателна и акцесорната претенция за законна лихва върху присъденото обезщетение, доколкото лихвата следва съдбата на главницата. Правилно е възприет и критерият за началния момент, от който обезщетението се олихвява, а именно моментът, в който вземането става изискуемо, което при вреди от незаконосъобразни бездействия на административни органи е моментът на преустановяване на противоправното поведение, в унисон с установената съдебна практика – Тълкувателно Решение №3 от 22.03.2004г. по Тълкувателно дело №3/2004г. на ОСГК на ВКС. В съответствие с този принцип първостепенният съд основателно не е кредитирал изчисленията на вещото лице, относно лихвите, доколкото същите са били формирани при начален момент, предхождащ изискуемостта на вземането, и е извършил самостоятелна проверка и изчисление на дължимата законна лихва до датата на предявяване на иска. Не е налице процесуално нарушение и при използвания от АССГ способ за изчисление, тъй като определянето на законната лихва е аритметична операция, която не изисква специални знания, а ползването на общодостъпен електронен инструмент за изчисляване на лихва не компрометира доказателствената основа на извода, доколкото съдът е посочил периода и главницата, върху която се начислява лихвата. При тези данни правилно е определен и присъденият размер на законната лихва за периода до подаване на исковата молба, както и правилно е присъдена законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Ето защо касационните възражения, доколкото обхващат и присъждането на лихвите, не обосновават извод за неправилност на съдебния акт и не съставляват отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед изложеното, касационните оплаквания са неоснователни и Решението на АССГ следва да бъде оставено в сила. От ответника по касация „УЛЕР 2009“ ЕООД са направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 12 000 евро, за което са представени доказателства за реалното им плащане. От процесуалния представител на касатора е направено своевременно възражение за прекомерност на поисканото от процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. Съобразно фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия, КЕВР следва да бъде осъдена да заплати на ответника съдебни разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 6 845 евро, равностойно на минималния размер от 13 387 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1, вр. чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,