Определение № 2258 от 26.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1637/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Р. Д., срещу определение №1554 от 05.12.2025 г., постановено по адм. дело № 430/2025 г. на Административен съд София - област, с което е оставена без разглеждане жалбата му против мълчалив отказ на " АПС Бета България" ЕООД да предостави информация за обработваните негови лични данни, ведно с копие на носителите им и производството по делото е прекратено. По наведени доводи за неправилност на определението, като постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, както и присъждане на направените разноски, включително адвокатско възнаграждение. Ответната страна - "АПС Бета България" ЕООД, в представен писмен отговор, чрез процесуален представител юрк. Б. Тихолов, изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли съда да остави в сила обжалваното определение като правилно и обосновано. Не претендира разноски. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Оспореното определение е постановено, след отмяна на определение №583 от 30.04.2025г. по същото дело с определение № 7135 от 25.06.2025г. по адм. дело №6555/2025г. на Върховен административен съд и връщането му за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно дадените от ВАС указания. С разпореждане №1286 от 16.07.2025г. и №1762 от 10.10.2025г., съдът е изпълнил дадените указания, като е задължил администратора на лични данни да представи цялата преписка по подадената от Д. молба на 28.02.2025г., както и указал на жалбоподателя да представи доказателства за твърдяна от него кореспонденция, осъществявана с администратора на лични данни на електронния адрес, на който е изпратил молбата си за достъп до лични данни. След представяне на исканите доказателства и административната преписка, съдът е приел, че е сезиран с жалба от Р. Д. против мълчалив отказ на "АПС Бета България" ЕООД да предостави информация за обработваните негови лични данни, ведно с копие на носителите на тези данни по подадено заявление на 28.02.2025г., изпратено по електронна поща. В хода на производството пред първоинстанционния съд безпротиворечиво е установено, че искането за предоставяне на информация за обработвани лични данни е подадено на електронен адрес rrecovery_ bg@aps - holding.com, който адрес не фигурира на интернет платформата на дружеството, раздел "Обработване на лични данни". В този раздел е посочен имейл адрес на който могат да бъдат упражнени правата във връзка с обработването на личните данни gdpr _ bg@aps - holding.com. Като е взел предвид представените доказателства, съдът е установил, че ответника в качеството му на администратор на лични данни е създал в своя информационен сайт, раздел "Обработване на лични данни", в който публично е оповестил електронен адрес на който могат да упражнявани индивидуалните права във връзка с обработването на лични данни. Подадената от Д. малба е изпратена на друг електронен адрес и не е редовно постъпила в информационнана система, предназначена от администратора за приемане на такива заявления, доколкото не е сред официално обявените от администратора на лични данни адреси за упражняване правата по Регламент (ЕС) 2016/679. При липсата на редовно постъпило заявление по предвидения и обявен от администратора ред, за него не е възникнало задължение да се произнесе по искането по чл.37б, ал.1 ЗЗЛД и мълчалив отказ не е налице. Подадената жалба е без предмет и подлежи на оставяне без разглеждане на основание чл.159, т.1 АПК. Определението е правилно. По смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, мълчалив отказ е налице при бездействие на административен орган, който има нормативно установено задължение да се произнесе по отправено до него искане, но не упражни компетентността си в предвидения срок. За да се приеме наличие на мълчалив отказ, следва искането да е надлежно подадено по предвидения в закона или от органа ред, с което да се постави началото на административна процедура. В случая такава редовна процедура не е възникнала, поради което не е формирано и задължение за произнасяне, респективно не може да се приеме наличие на мълчалив отказ. Съгласно чл. 37б, ал. 1 и 2 от Закона за защита на личните данни, субектът на данни упражнява правата по чл. 15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679, чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. Заявление може да се подаде и по електронен път при условията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), Закона за електронното управление (ЗЕУ) и Закона за електронната идентификация (ЗЕИ). Според разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЕДЕУУ, електронното изявление е получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система. Ако адресатът не е посочил конкретна информационна система, изявлението е получено с постъпването му в която и да е информационна система на адресата, а ако адресатът няма информационна система - с изтеглянето му от адресата от информационната система, в която изявлението е постъпило. По смисъла на § 1, т. 41 от Допълнителните разпореди (ДР) на Закона за електронно управление (ЗЕУ), информационна система е приложение, услуга, актив на информационните технологии или всеки друг компонент, обработващ информация, а съгласно т. 23 на § 1 ДР на ЗЕУ, електронен адрес е идентифицируема чрез общоприет стандарт информационна система за получаване на електронни изявления. От представените по делото доказателства безспорно е установено по делото, че администраторът на лични данни – "АПС Бета България" ЕООД е определил и публично оповестил в своя информационен сайт, раздел "Обработване на лични данни" електронен адрес, на които субектите на данни могат да упражняват своите права по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679, а именно: gdpr_ bg@aps - holding.com. Посочването на този електронен адрес представлява ясно и недвусмислено определяне от страна на администратора на информационната система за електронна комуникация във връзка с обработването на лични данни. В т. 54 от Насоки 01/2022 г. относно правата на субектите на данни - право на достъп, е предвидено, че администраторът не е задължен да действа по искане, изпратено до случаен или неточен адрес на електронна поща (или пощенски адрес), който не е предоставен пряко от администратора, или до друг комуникационен канал, който очевидно не е предназначен за получаване на искания относно правата на субекта на данните, ако администраторът е предоставил подходящ канал за комуникация, който може да бъде използван от субекта на данните. В конкретния случай, заявлението на Д. е изпратено на друг електронен адрес на 28.02.2025г., който не е сред посочените и изрично обявени от администратора за тази цел. С оглед това и предвид нормативната уредба, същото не може да се счита за редовно постъпило в информационната система, предназначена от администратора за приемане на такива заявления. Следователно, при липса на постъпило заявление по предвидения и обявен от администратора ред, не може да се приеме, че е възникнало задължение за последния да се произнесе по искането по чл. 37б, ал. 1 ЗЗЛД. В тази връзка, не може да се приеме, че е налице и мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, тъй като не е налице валидно отправено искане, по което администраторът да се произнесе в законоустановения срок. При положение, че такова искане не е надлежно получено, не възниква и задължение за произнасяне, поради което не се формира и отказ – нито изричен, нито мълчалив. Въз основа на установеното, настоящият състав намира, че с оспореното определение правилно жалбата на Д. е оставена без разглеждане на основание чл.159, т.1 АПК и производството по делото прекратено. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Ответника по касация не претендира разноски, поради което не се присъждат такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл.236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,