Определение № 9813 от 17.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1392/2024 г.
ВАСПърво отделение17.09.2024 г.докладчик Лозан Панов
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 9206 от 12.06.2024 г. по описа на Върховен административен съд, подадена от адв. Д. Атанасов - процесуален представител на „Булминт Уан“ ООД, с ЕИК: 115830120, със седалище и адрес на управление: [населено място], Община Родопи, Област Пловдив, местност „Анчов бунар“ № 50В, представлявано от управителя В. Спасов, за изменение на Решение № 5608 от 08.05.2024 г., постановено по адм. дело № 1392/2024 г. по описа на ВАС, състав на първо отделение, в частта му за разноските. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ секретар: Членове: /п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА /п/ ЛОЗАН ПАНОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във връзка § 2 от Допълнителните разпоредби (ДР), на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по молба с вх. № 9206 от 12.06.2024 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС), подадена от адв. Д. Атанасов - процесуален представител на „Булминт Уан“ ООД, с ЕИК: 115830120, със седалище и адрес на управление: [населено място], Община Родопи, Област Пловдив, местност „Анчов бунар“ № 50В, представлявано от управителя В. Спасов, за изменение на Решение № 5608 от 08.05.2024 г., постановено по адм. дело № 1392/2024 г. по описа на ВАС, състав на първо отделение, в частта му за разноските. Излагайки аргументи в подкрепа на твърденията си - моли ВАС да присъди разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в пълния претендиран размер от 7020,00 лева. Ответникът по молбата - директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – гр. Пловдив при Централното управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите (НАП), чрез своя процесуален представител – главен юрисконсулт А. Рашева, оспорва основателността на молбата за изменение по съображения, изложени в отговор на молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК. За да се произнесе с настоящото определение, Върховният административен съд, състав на първо отделение взе предвид следното: Касационното производство по адм. дело № 1392/2024 г. по описа на Върховния административен съд е приключило с Решение № 5608 от 08.05.2024 г., с което е оставено в сила Решение № 2161 от 27.11.2023 г., постановено по адм. дело № 2233/2022 г. по описа на Административен съд (АС) – Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-16001622000203-091-001/09.05.2022 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 327/27.07.2022, издадено от директора дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, относно допълнително начисления данък върху добавената стойност (ДДС) за данъчен период м. 11. 2021 г. в размер на 64 917,92 лева. В мотивите на съдебния акт се съдържа произнасяне по направеното от ответника по касация искане за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение. В тази връзка - за да присъди разноски на „Булминт Уан“ ООД в размер на 800,00 лева, съставът на ВАС е взел предвид изхода на делото, съобразил е Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, постановено по отправено от Софийски районен съд преюдициално запитване, вида и количеството на извършената работа, материалния интерес по делото, а също и фактическата и правна сложност на делото, изчерпваща се само с една вътреобщностна доставка. Молбата за изменение на Решение № 5608 от 08.05.2024 г., постановено по адм. дело № 1392/2024 г. по описа на ВАС, е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. При прилагането на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК законодателят е посочил, че размерът се определя съобразно относимата за това наредба, а това е Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следва да се посочи и приетото в решение от 25.01.2024 г. по дело С - 438/22 на СЕС, в което са изложени съображения, че с оглед предимството на правото на Съюза, националният съд е натоварен в рамките на компетентността си с прилагане на разпоредбите на правото на Съюза, като е длъжен в случаите, когато това се налага да вземе решение да остави без приложение всяка национална правна уредба или практика по законодателен или друг конституционен ред. СЕС в същото решение е приел, че Наредба № 1/09.07.2004 г. е издадена от съсловна организация - Висш адвокатски съвет, макар и по законова делегация, която определя минимални размери на адвокатските възнаграждения, под размера на които не може да се договаря по - ниско възнаграждение на адвокат, нито съдът разполага с това право съгласно нейните разпоредби. В решението си СЕС е развил доводи, че процесната Наредба нарушава забраната по чл. 101, ал. 4 ДФЕС (ограничение на конкуренцията), поради което националният съд може да откаже да приложи националното законодателство. При въведеното ограничение от Висшия адвокатски съвет за размера на минималните размери на адвокатските възнаграждения, в решението на СЕС е прието, че с него в Наредбата е налице ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС. Именно с въведената от СЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики, съдът категорично е приел, че националният съд е длъжен да не приложи национална правна уредба, вкл. и когато предвидените в тази наредбата минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. В решението си СЕС е приел и въз основа на предходно решение по съединени дела С - 427/16 и С - 428/16 – т. 51, че определянето на минималните размери на адвокатските възнаграждения и установяването им като задължителни с национална правна уредба, е равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от чл. 101, § 1 ДФЕС. С оглед решението на СЕС по дело С-438/22 следва да се приеме, че неоснователно с молбата на „Булминт Уан“ ООД се иска увеличение на присъденото от касационната инстанция възнаграждение в размер на 800,00 лева. Въпреки че процесуалната защита на ответната страна включва както представянето на отговор, така и участие в откритото съдебно заседание, в настоящия случай следва да бъдат взети предвид и вида на правния спор, а също и обстоятелството, че делото не се е откроява с особена фактическата и правна сложност или с много висок материален интерес, поради което няма пречка размерът на юрисконсултското възнаграждение по чл. 161, ал. 1 от ДОПК да бъде служебно намален от съда и под минимума, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. Предвид изложеното следва да се приеме, че размерът на възнаграждението за един адвокат е определен правилно. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на първо отделение,
Цитирани разпоредби
11- чл. 144 АПК
- чл. 248, ал. 1 ГПК
- чл. 3 ДЕС
- чл. 161, ал. 1 ДОПК
- чл. 1 ДФЕС
- чл. 101, ал. 4 ДФЕС
- чл. 101
- чл. 161, ал. 1
- чл. 2
- чл. 248
- чл. 4