Определение № 5103 от 12.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3715/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Т. А. И. срещу определение № 33834 от 16.10.2025 г. по адм. дело № 9460/2025 г на Административен съд София – град (АССГ), с което са оставени без разглеждане съединените за общо разглеждане жалби, подадени от Х. Ж. П., Е. Б. П. и Т. А. И. срещу Решение по т.2.3. от Протокол № 1/09.07.2025 г. на Комисията по разпределение на свободните места в студентските общежития в гр. София, оставени са без разглеждане исканията на жалбоподателките за спиране на изпълнението на процесното решение и е прекратено съдебното производство на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК. По изложените съображения за допустимост на оспорването и за неговата основателност се иска отмяна на постановения съдебен акт като неправилен в хипотезата на чл. 209, т. 3 във връзка с чл. 236 от АПК. Ответникът не е изразил становище по частната жалба. Настоящата инстанция намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна поради следното: Производството е прекратено поради липса на годен за обжалване административен акт и поради липса на правен интерес. Както се посочи, предмет на оспорване е решение, обективирано в т. 2.3. от Протокол № 1/09.07.2025 г. на Комисията по разпределение на свободните места в студентските общежития в гр. София (Комисията). Спорен по делото е въпросът дали този акт е индивидуален административен акт, който да подлежи на разглеждане за законосъобразност пред съда. Видно е, че Комисията е създадена на основание чл. 14, ал. 2 и 3 от Наредбата за ползване на студентските общежития и столове (Наредбата). Съгласно този текст в населените места, в които има повече от едно висше училище, се създава комисия за разпределение на свободните места в студентските общежития. Комисията се определя със заповед на министъра на образованието и науката и включва представители на МОН, на Националното представителство на студентските съвети, на ССО – ЕАД, на висшите училища и на БАН. Комисията не се явява структура на МОН и не е подчинена на министъра на образованието и науката. Тя не представлява административен орган или друг овластен със закон орган или организация, нито е лице, осъществяващо публични функции, или организация, предоставяща обществени услуги и нейните решения не съдържат белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. В оспорваната част от решение на Комисията се изброяват брой свободни места в общежитията на отделни висши училища и се взима решение как те да бъдат разпределени. Взето е и „решение да се настаняват само докторанти от БАН и други научни организации, предвид недостиг на места“. Решението не представлява властническо волеизявление, от което пряко и непосредствено да се създават права и задължения или непосредствено да се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани. Правомощията на комисията са изброени в чл. 14, ал. 4 от Наредбата – преди всяка настанителна кампания разпределя използваемите места в студентските общежития, управлявани от висшите училища и ССО – ЕАД в даденото населено място, пропорционално на студентите в редовна форма на обучение с адресна регистрация извън съответното населено място; определя броя на местата в общежитията на държавните висши училища и ССО – ЕАД, за ползване на докторанти на БАН и на други научни организации; разпределя свободните места в общежитията на държавните висши училища и на ССО – ЕАД, за ползване от студенти на други висши училища; разпределя свободните места, определени за ползване на докторанти на БАН и на други научни организации, в общежитията на държавните висши училища и на ССО – ЕАД. Очевидно е, че от решенията на Комисията не следва настаняване в общежитие, което се извършва след класиране, издаване на настанителна заповед и сключване на договор за наем. С други думи, решенията на Комисията са част от процедурата по настаняване в студентските общежития, която не представлява административно производство. Следователно от оспорваното нейно решение не се пораждат права и задължения, нито се засягат права, свободи и законни интереси на отделни граждани. Към тези решения не са приложими разпоредбите на АПК, включително разпоредбите, уреждащи оспорване пред съд. Затова правилно АССГ е приел по аналогични аргументи, че в случая не е налице акт, който да подлежи на оспорване и на основание чл. 159, т. 1 от АПК е оставил жалбата без разглеждане, като е прекратил производството по делото. Мотивите на съда се възприемат изцяло от настоящата инстанция, която препраща към тях съгласно чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, без да е необходимо преповтарянето им. Изложените в частната жалба съображения касаят спора по същество във връзка с настаняването на жалбоподателката в студентско общежитие в [адрес] като служител на БАН, а не докторант, по който въпрос съдът не дължи произнасяне при изначална недопустимост на оспорването, независимо от твърденията й за засягане на права и интереси от извършеното в случая разпределение на Комисията. Предвид изложеното не са налице основания за уважаване на частната жалба и процесното определение следва да се остави в сила. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на пето отделение,