Решение № 2332 от 02.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7512/2025 г.

от Регламент (ЕО) № 883/2004, осигурителен номер, копия от фишове за заплата, договор за работа от 27.02.2021 год. - 1 страница. Не е представен документ от работодателя удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост. На 08.07.2021 год. И. представя в ТП на НОИ Пазарджик оригинал на преносим документ издаден на 25.06.2021 год. от компетентната институция на Ирландия с потвърдени-период на осигурена заетост 27.02.2021 год. до 15.06.2021 год., причина за прекратяване на заетостта „изтичане срока на договора“, доход за периода 27.02.2021 год. до 15.06.2021 год. в размер на 1 986 евро месечно. С разпореждане №122-00-560-1 от 16.07.2021 год. на основание чл.54ж, ал.1 от КСО на лицето е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода16.06.2021 год. до 15.04.2022 год. /десет месеца/ в размер на 74, 29 лева дневно. При последващ контрол с писмо от ТП на НОИ Пазарджик от 27.06.2023 год. касаторът е уведомен, че следва да представи документ от работодателя удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост или други документи удостоверяващи причината за прекратяване на трудовата дейност считано от 16.06.2021 год. В тази връзка на 03.07.2023 год. И. е представила декларация за работа от работодателя „Keelings Retail UC“, че е била на постоянен договор и в нея не е посочена причина за прекратяване на трудовата дейност. На 01.08.2023 год. в ТП на НОИ Пазарджик е получен документ от работодателя „Keelings Retail UC“, съгласно който А. Г. И. е работила на постоянен договор между 27.02.2021 год. и 15.06.2021 год. като същата е подала оставка и е напуснала преди края на договора. Съгласно структурирани електронни документи U002 № 706170 И H002 № 706172 издадени от компетентната институция на Ирландия получени в ТП на НОИ Пазарджик на 03.08.2023 год. са потвърдени период на заетост 27.02.2021 год. до 15.06.2021 год. и причина за прекратяване на заетостта „напускане на служителя“. Въз основа на новополучените документи на основание чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО е издадено разпореждане № 122-00-560-4/14.09.2023 год., с което е отменено разпореждане № 122-00-560-1/16.07.2021 год. за отпускане на парично обезщетение за безработица на А. И.. С разпореждане № 122-00-560-6/26.09.2023 год. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Пазарджик на И. е отпуснато ПОБ за периода 16.06.2021 год. до 15.10.2021 год. в размер на 12 лева дневно. Разпореждане № 122-00-560-4/14.09.2023 год. и разпореждане № 122-00-560-6/26.09.2023 год. са обжалвани по административен ред и с решение на директора на ТП на НОИ Пазарджик жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението на административният орган е обжалвано пред административният съд, който с решение от 17.07.2024 год. също е отхвърлил жалбата. С обжалваното пред първата инстанция разпореждане № 122-00-560-5 от 18.09.2023 год. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Пазарджик, А. Г. И. е задължена да възстанови неоснователно изплатеното парично обезщетение за безработица за периода от 16.06.2021 год. до 15.04.2022 год. в размер на 14 768, 81 лева главница и 2 811, 37 лева лихва дължима от датата на неоснователно полученото ПОБ до датата на разпореждането. За да отхвърли сезиралата го жалба първоинстанционният съд е счел, че решението на директора на ТП на НОИ Пазарджик е издадено от компетентен по смисъла на чл.117, ал.3 от КСО орган, в изискуемата писмена форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при съобразяване с материалния закон. Съдът е приел, че И. е действала недобросъвестно при получаването на парично обезщетение за безработица предвид обстоятелството, че трудовото и правоотношение е прекратено по различна от декларираната от нея обективна причина - изтичане на срока, съответно дължи връщане на сумата, която е получила като обезщетение. Според съдът не е приложима разпоредбата на чл.114, ал.2, т.2 от КСО, тъй като от представения трудов договор се установява, че заетостта е била „безсрочна“. Следователно причината за прекратяване на заетостта на 16.06.2021 год. не може да е „изтичане на срока на договора“. Направен е извод, че към момента на подаване на заявлението и към момента на получаване на ПОБ И. е знаела, че трудовото и правоотношение е безсрочно, поради което не може да се приеме, че е действала добросъвестно. Решението е правилно. Изводите на първоинстанционния съд се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция, поради което на основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК препраща към тях. Съгласно разпоредбата на чл.54б, ал.3 от КСО безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца, т. е. причината за прекратяване на трудовото правоотношение е възприета от законодателя като основен критерий досежно определяне на размера на ПОБ. По тази причина административният орган е изискал от лицето да представи документ, от който да е видна причината за последното. Служебно е изискана информация от компетентната институция в Ирландия и от работодателя „Keelings Retail UC“, който с документ вх. № 1030-12-1351#1 уведомява, че А. Г. И. е била наета като работник на постоянен трудов договор и е работила в „Keelings Retail UC“ между 27.02.2021 год. до 15.06.2021 год., след което е подала оставка от позицията при обстоятелства, при които е напуснала преди края на договора си. Тези данни са удостоверени от администрацията в Ирландия и по никакъв начин не са опровергани в хода на съдебното производство. В този смисъл може да се направи обоснован извод за наличието на хипотезата на чл.54б, ал.3 от КСО. Действително в КСО липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, но в съдебната практика е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността на жалбоподателя е необходимо да бъде безспорно установена, като тежестта за доказването й лежи върху административния орган, който в конкретната хипотеза е доказал този факт с правно значение. Както към момента на подаване на заявлението за отпускане на обезщетение за безработица, така и при получаване на разпореждане № 122-00-560-1/16.07.2021 год. И. е знаела, че трудовото и правоотношение с работодателя „Keelings Retail UC“ е безсрочно, а след като след 15.06.2021 год. не е изпълнявала задълженията си по договора, то същият е прекратен на тази дата. В хода на административното производство и в хода на съдебното дирене, настоящият касатор не е предоставил документи за предсрочното прекратяване на договора, а напротив, като причина за прекратяване на трудовата дейност пред административния орган е посочил "изтичане на договора", знаейки, че този срок не е изтекъл към момента на напускането и. Няма данни по делото, че е налице промяна на уговорките по договора след неговото сключване или че предсрочното прекратяване на трудовото правоотношение е станало по инициатива и воля на работодателя, или по други независещи от И. причини. Това налага извод, че лицето е действало недобросъвестно при получаването на ПОБ в определените му продължителност и размер, тъй като се установява, че трудовото му правоотношение е прекратено не по причина „изтичане на срока на договора“. В чл. 5, § 3 от Регламент(ЕО) № 987/2009 е предвидено, че по силата на § 2, когато има съмнение относно предоставената от заинтересованите лица информация, валидността на даден документ или подкрепящи доказателства, или относно точността на фактите, на които се основават съдържащите се в съответния документ сведения, институцията по мястото на престой или пребиваване извършва доколкото е възможно, по искане на компетентната институция, необходимата проверка на тази информация или документ. В случая от компетентната администрация в България е била предприета именно такава проверка, в хода на която с писмо от страна на работодателя „Keelings Retail UC“ е уведомено ТП на НОИ Пазарджик, че причината за прекратяване на заетостта на И. е напускане на служителя по негова инициатива. Тези данни са удостоверени и в U002 и H002 № 706172 от компетентната институция в Ирландия и не са опровергани в хода на съдебното производство. От горното може да се направи обоснован извод, че полученото от жалбоподателката парично обезщетение е неправилно отпуснато с оглед нейната недобросъвестност. Доказателствата, събрани в хода на административното производство по издаване на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Пазарджик, както и тези, събрани в съдебното производство, сочат на правилност на така направения извод за недобросъвестност на лицето, която е доказана надлежно от страна на административния орган. Видно от разпоредбата на чл.114, ал.1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113, а според ал.2 на чл.114 от КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица, с изключение на посочените в тази алинея случаи, които изключения обаче не са осъществени за настоящия казус. Предвид изложените съображения правилно съдът е приел, че оспореното решение на административния орган и потвърденото с него разпореждане е материално законосъобразно и като е отхвърлил подадената жалба, е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора искането на касатора за присъждане на разноски е неоснователно.