Определение № 1000 от 06.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 735/2024 г.

Производството е с правно основание чл.307 ГПК. Образувано е въз основа на подадена молба с вх.№ 261195 от 30.05.2023г. от Н. Н. А., изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора гр. Пазарджик, чрез особения представител адвокат М. за отмяна влязло в сила на 29.11.2019г. решение № 1496 от 13.12.2018г. по гр.д. № 440 по описа за 2018г. на РС Пазарджик. С решението, чиято отмяна се иска е отхвърлен предявен от Н. Н. А. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София иск с правно основание чл.71, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминация за приемане на установено, че ответникът е извършил нарушение на чл.4, ал.2 ЗЗДискр., изразяващо се в неравно третиране заради неосигуряване ползване на котлон и малка фурна в помещението, в което е настанен, считано от 14.04.2014г. и за осъждане ответника да преустанови нарушението и да се въздържа за в бъдеще от такова. Молбата за отмяна е подадена на основание чл.303, ал.1, т.1, като новото обстоятелство, на което се позовава е решение № 14 от 10.11.1992г. по к.д.№ 14/1992г. на Конституционния съд, за което твърди /без да посочва как/, че е научил на 27.07.2022г. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, чрез процесуалния представител юрисконсулт Р., с който оспорват нейната основателност. Настоящият състав на Върховен касационен съд, след преценка на материалите по делото, намира така постъпилата молба за отмяна за недопустима поради следното: Подадената молба е просрочена. Новото обстоятелство, на което се позовава молителя е постановяване на решение № 14 от 10.11.1992г. по к.д.№ 14/1992г. на Конституционния съд. Същото е постановено през 1992г., на основание чл.149, ал.1, т.1 от Конституцията на Република България, като с него е дадено задължително тълкуване на нормата на чл.6, ал.2 от Конституцията. Съгласно чл.151, ал.2 от Конституцията – решенията на Конституционния съд се обнародват в Държавен вестник в 15-дневен срок от приемането им и влизат в сила три дни след обнародването им. Решенията на Конституционния съд, с които той тълкува Конституцията имат регулиращо действие, източник са на правото и са задължителни за всички. Съгласно чл.305, ал.1, т.1 ГПК, за да е допустима молбата за отмяна, която е подадена на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК /каквато е настоящата/, тя следва да е подадена в тримесечен срок от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, а в случая – пред вид горепосоченото действие на решенията на Конституционния съд, следва да се приеме, че посоченото решение е станало известно на молителя още през 1992г. С оглед дължимата служебна преценка за допустимостта на подадената молба за отмяна и пред вид заявеното в нея основание, съгласно чл.307 ГПК и по аргумент на приетото в т.1 и т.10 от ТР № 7 от 31.02017г. по т.д.№ 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав, намира същата за недопустима и поради принципно приетото в цитираното Тълкувателно решение становище, че даването на тълкуване на приложим по делото закон в друг смисъл, различен от възприетия във влязлото в сила съдебно решение, не предизвиква последиците, които настъпват при откриването на нови обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Липсата на заявено надлежно основание, по смисъла на чл.303, ал.1 ГПК за отмяна, също налага приемането на подадената молба за недопустима и оставянето й без разглеждане. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд