Определение № 4599 от 29.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3629/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е определение № 4108/01.08.2026 г., с което състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, е оставил без разглеждане молбата на И. К. З. за допълване на постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 276/23.01.2025 г. по ч.гр.д. № 4807/2024 г. Определението се обжалва от И. К. З.. Доводите за неправилност жалбоподателят обосновава с оплакването, че след като молбата му по чл. 250 ГПК не е разгледана по същество, е лишен от право на защита. Настоящият състав намира частната жалба е с допустим предмет – определението прегражда развитието на производството по чл. 250 ГПК (чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК), при надлежна легитимация – оставената без разглеждане по същество молба е на жалбоподателя; в компетентност на настоящия „друг“ в смисъла по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК състав на ВКС, спазен е срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК, налице са останалите предпоставки за редовност и допустимост на частната жалба, но тя е неоснователна. Съображения: Предходният състав на Върховния касационен съд е съобразил, че определението по чл. 274, ал. 3 ГПК, което допълване жалбоподателят е искал, не подлежи на обжалване и правилно е приел, че срокът по чл. 250, ал. 1, изр. 2 ГПК е започнал да тече от датата, на която е постановено –23.01.2025 г. Заключил е, че с изтичането на 1-месечния срок - на 23.02.2025 г., е погасено правото на жалбоподателя да иска допълване, а неговата молба за това - от 25.06.2025 г., не подлежи на разглеждане по същество. Неоснователни са доводите в частната жалба, че с обжалваното определение е нарушен чл. 2 ГПК. Разпоредбата е в част първа, Общи правила, глава първа, Основни положения на ГПК и прогласява задължението на съдилищата да разгледат и разрешат всяка молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. Чл. 2 ГПК е проекция на конституционното правомощие на съдилищата да защитват правата и интересите на гражданите, юридическите лица и държавата, което те осъществяват чрез правораздаване (чл. 117, ал. 1 и чл. 119 от Основния закон). Определението удовлетворява изискванията по чл. 2 ГПК, респ. чл. 117, ал. 1 КРБ. Основният закон предвижда също, че дейността на съдилищата се урежда със закон и поставя в правомощие на обикновения законодател да уреди процесуалните условия/предпоставките, при които съдилищата предоставят защитата по същество – чл. 133 КРБ. Такова условие/абсолютна процесуална предпоставка е спазването на срока по чл. 250, ал. 1, изр. 2 ГПК, а когато не е налице, съдът, постановил акта, чиято непълнота страната твърди и иска да бъде допълнен, няма задължението да разгледа по същество просрочената молба за допълване.