Определение № 133 от 05.03.2026 г. на ВКС по н. д. № 197/2026 г.

Производството е с правно основание чл. 44 от НПК. Образувано е за разрешаване на спор за родова подсъдност между Районен съд – гр. Сливен и Окръжен съд – гр. Сливен във връзка с разглеждане и изпълнение на молба за правна помощ от Окръжен съд – Кечкемет, Република Унгария относно връчване на обвинителен акт и наказателно постановление на обвиняемия М. М. от [населено място], [улица]. Искането е постъпило в Окръжен съд – гр. Сливен, като с разпореждане № 30/19.02.26г. съдия от този съд изпратил получените от Окръжен съд- Кечкемет, Република Унгария материали по подсъдност на Районен съд - Сливен. За да приеме, че компетентен да изпълни молбата за правна помощ е районният съд в гр. Сливен, съдът се позовал на направената от Република България декларация по чл. 24 § 1, вр. чл.3, т.1 от Конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите - членки на ЕС от 29.05.2000 година. Съгласно посочената декларация „…компетентните органи по прилагане на конвенцията са районните или окръжните съдилища съобразно компетентността им по вътрешното законодателство“. След получаване на материалите в Районен съд - Сливен било образувано чнд № 217/26г., производството по което било прекратено с определение № 227/23.02.26г., а делото – изпратено по подсъдност обратно на Окръжен съд - Сливен. В определението съдът изтъкнал съображения, с които се съгласил, че производството се развива по повод постъпила молба за правна помощ за връчване на книжа в съответствие с Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите – членки на ЕС от 29.05.2000 година. Същевременно посочил, че от приложените материали не може да се заключи, че се касае за деяние, свързано с държане на акцизни стоки без бандерол (така, както е приел Окръжният съд - Сливен), а за деяние по чл. 242 от НК, което по правилата на чл. 35, ал. 2 от НПК е подсъдно за разглеждане от окръжните съдилища. При постъпване на производството в Окръжен съд – Сливен било образувано чнд № 113/26 година. С определение № 89/24.02.26г. съдът прекратил производството по него и повдигнал настоящия спор за подсъдност между него и районния съд – гр. Сливен. Повторил съображенията си, че искането за връчване на книжа се отнася до престъпление по чл.234 от НК, което е от компетентността на районните съдилища, поради което компетентен да изпълни молбата за правна помощ се явява районния съд. Върховният касационен съд, след като провери материалите по делото, намери, че компетентен да разгледа и изпълни молбата за връчване на призовка е Районният съд – гр. Сливен по следните съображения: Няма съмнение, че съгласно разпоредбите на раздел ІІІ „ Международна правна помощ по наказателни дела“ на гл. ХХХVІ „Производства във връзка с международното сътрудничество по наказателни дела“ от НПК, както и с оглед Конвенция, съставена от Съвета (Конвенция на ЕС или наричана още и Конвенция 2000) в съответствие с чл. 34 от Договора за европейския съюз, за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите-членки на Европейския съюз и Закона за ратифицирането й, че молбите за правна помощ в съдебното производство се изпълняват от районните или окръжните съдилища, съобразно компетентността им по вътрешното законодателство. Съдържанието на изпратената от молещата държава молба сочи на сезиране с искане за правна помощ за извършване на определени действия – връчване на книжа – обвинителен акт на Районна прокуратура - Кечкемет и наказателно постановление на районен съд – Кечкемет, Република Унгария на обвиняемия М. М. с посочен в молбата адрес в [населено място]. Преценката за това кой е компетентния съд да изпълни молбата за правна помощ, предвид правилата за подсъдността (чл. 35 - 42 от НПК), следва да се ограничи до ясно посочените в искането фактически обстоятелства относно деянието – в какво се изразява престъплението и неговия аналог по наказателното право, така че да се направи вярно заключение за приложението на чл. 35 от НПК, определящ обхвата на функционалната компетентност на районните и окръжните съдилища. В настоящия случай в молбата за правна помощ деянието еднозначно е описано като такова по „държане на акцизни стоки“ при липса на предписаните от унгарския закон условия. Дали тези условия са свързани с определени изисквания за унгарското законодателство относно транзита на акцизните стоки, законността на транспорта, начина на заплащането на акциза и пр. фактически данни, които са отразени в обвинителния акт и в наказателното постановление/определение, са въпроси, които не са определящи за това кой съд е компетентен да връчи книжата на българския гражданин, тъй като те се отнасят до материално-правни елементи по същество на развилата се пред молещата държава наказателноправна процедура. В конкретния случай се касае до съдебно производство в Република Унгария, срещу български гражданин за престъпление по „държане на акцизни стоки“ при липса на предписаните от унгарския закон условия, извършено в молещата страна. То съответства на престъплението по чл. 234 от НК и такова дело съгласно чл. 35, ал. 2 от НПК е подсъдно на районните съдилища, поради което молбата за правна помощ следва да се разгледа от Сливенския районен съд. Ето защо и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение