Определение № 735 от 30.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4081/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба с вх. № 16254 от 06.11.2024 г. по описа на Върховния административен съд, подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна при Агенция Митници (АМ), подадена чрез гл. юрк. Шулева, с искане за изменение на решение № 11764 от 01.11.2024 г., постановено по адм. д. № 4081/2024 г. по описа на Върховния административен съд, Първо отделение, в частта за разноските. В молбата се посочва, че в касационната жалба своевременно е направено възражение за прекомерност. Твърди се, че съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на възнаграждението възлиза на 1886,00 лв. Поддържа се, че присъденото възнаграждение не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Иска се изменение на постановеното съдебно решение в частта относно размера на присъденото адвокатското възнаграждение за касационната инстанция, като същото бъде намалено до минимума, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът по молбата - „Ей Ди Логистик България“ ООД, не изразява становище по молбата в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата за изменение на съдебното решение в частта му за разноските е процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна. С Решение № 11764 от 01.11.2024 г., постановено по адм. д. № 4081 по описа на Върховния административен съд за 2024 г. е оставено в сила Решение № 918 от 25.01.2024 г., постановено по адм. д. № 2038 по описа на Административен съд – Варна за 2023 г. в обжалваната му част. С него е отменено Решение рег. № 32-490033/25.07.2023 г. към MRN 22BG002002067589R9/04.03.2022 г., издадено от директора на ТД Митница Варна, в частта му, в която не е приета митническата стойност на декларираната стока № 26 „памучни трикотажни платове -10211 кг., поз,24, рс=458“, определена е митническа стойност на стока № 26 в размер 112525,22 лв. (10211 кг х 11,02 лв./кг.), коригирани са данните за стока №26 по MRN 22BG002002067589R9/04.03.2022г. във връзка с митническата й стойност и са определени дължими суми за доплащане: ДДС в размер 16513.75 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания и Агенция Митници е осъдена да заплати в полза на „Ей Ди Логистик България“ ООД разноски по делото в размер на 2 630 лева. Видно от мотивите на решението по адм. дело № 4081/2024 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение съставът изрично се е произнесъл по направеното от директора на ТД Митница Варна възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение и го е отхвърлил като неоснователно, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото. Без значение е и фактът, изтъкнат от частния жалбоподател, че оспореното пред АС Варна митническо решение е частично потвърдено, доколкото Върховният административен съд се е произнесъл по касационната жалба на директора на Териториална дирекция Митница Варна при Агенция Митници срещу решението по адм.дело № 2038/2023 г. по описа на АС Варна в обжалваната му част, т.е. с оглед предмета на касационно оспорване. Поради това настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставки за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, предвид което молбата следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на първо отделение,