Определение № 10249 от 01.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8633/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на И. Г. Л., подадена чрез пълномощник – адвокат Д. Стойков, против Определение № 704/23.05.2024 г., постановено на проведеното на същата дата открито съдебно заседание по административно дело № 104/2024 г. по описа на Административен съд – Ямбол, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу Заповед № РД-01-962/12.11.2007 г. на Кмета на Община Царево и е прекратено производството по делото. В частната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното определение, като се оспорва възприетите от съда правни изводи за недопустимост на оспорването. Иска се отмяна на съдебното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на жалбата по същество. По реда на чл. 232 АПК са постъпили възражения срещу подадената частна жалба от Кмета на Община Царево и от Л. Г. Л. и Т. Г. Л., с които се изразява становище за нейната неоснователност и се иска съдебното определение да остане в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита частната жалба за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Предмет на оспорване от страна на И. Г. Л. пред Административен съд – Ямбол е Заповед № РД-01-962/12.11.2007 г. на Кмета на Община Царево, с която е одобрен проект за изменение на ПУП – ПРЗ, засягащо ПИ 48619.503.53 /бивш УПИ VI-801, кв. 57 по плана на гр. Царево/, състоящо се в разделянето му на два самостоятелни УПИ VI-53 и X–53, кв. 57 с граници по зелените линии и щрихи съгласно графичната част на проекта. Съдът е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 5 АПК, след като е счел жалбата на И. Г. Л. за просрочена. За да достигне до този извод е приел, че оспорващата не е била вписана като собственик или носител на ограничено вещно право върху посочения имот в имотния регистър, поради което административният орган не бил длъжен да я уведомява за издадената заповед. На следващо място се е позовал на обстоятелството, че съпругът й И. Г. Л. е узнал за заповедта и е поискал нейната отмяна посредством негово заявление с вх. № 94-01-4585/01.11.2016 г., поради което повторно искане с доводи за липса на компетентност на административния орган, било недопустимо. Обжалваното определение е неправилно, тъй като е постановено при неправилно приложение на закона. От съдържащите се по делото документи се установява, че И. Г. Л. при условията на съпружеска имуществена общност заедно със съпруга й И. Г. Л., е носител на ограничени вещни права върху имота, който е предмет на оспорената от нея заповед. Следователно притежава качеството на заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1, във връзка с ал. 2, т. 1 ЗУТ и има право да обжалва заповедта, независимо, че не е вписана в имотния регистър. За легитимацията при оспорване на устройствени планове и техните изменения е достатъчно доказването на правото на собственост или ограничени вещни права с надлежни актове, удостоверяващи тези права, какъвто в случая е представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 138/1992 г. Този акт е първичен източник на информация за вещни права и следва да бъде зачетен като ползващ се с предимство пред вписванията в имотния/кадастралния регистър, които имат само удостоверителен характер. Освен това, съгласно приложимата редакция на чл. 2, ал. 5 ЗКИР, данните за правото на собственост и други вещни права върху недвижимите имоти, са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят до доказване на противното. На следващо място, не е спорно, а това се установява и от документите, съдържащи се в представената от органа преписка, че процесната заповед не е била съобщена на И. Г. Л.. Съгласно действащата към момента на издаване на заповедта норма на чл. 130 ЗУТ, същата е подлежала на съобщаване на заинтересуваните лица при условията и по реда на АПК, а съгласно чл. 61 АПК административният акт се съобщава на всички заинтересовани лица, включително на тези, които не са участвали в производството. Изискването за съобщаване на административния акт при спазване на реда, регламентиран в закона е формално и следва да бъде спазено, за да възникнат съответните от това правни последици. Предположението, че е налице „узнаване“ за административния акт, когато не е съобщен по законоустановения начин и ред, не може да породи съответните правни последици, така, че да започне да тече преклузивния срок за съдебното му оспорване. В този смисъл, фактът, че И. Г. Л. е узнал за заповедта без да поеме задължение да предаде съобщение за нея на съпругата си, е без правно значение. Заповедта не е надлежно съобщена на И. Г. Л., поради което жалбата й следва да се счита за подадена в срок и подлежи на разглеждане по същество. Воден от гореизложеното, съдебното определение следва да бъде отменено, а делото да се върне на същия състав на Административен съд – Ямбол за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената жалба, при спазване на съдържащите се в настоящия съдебен акт указания по прилагане и тълкуване на закона, поради което Върховният административен съд, състав на Второ отделение