Решение № 423 от 6.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1815/2010 г.

Решение № 423 от 6.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1815/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община], представлявана от кмета Г. И. С. чрез пълномощник адв. А. Д. срещу решение № 111 от 5.08.10 г. по в. гр. дело № 296/10 г. на Окръжен съд - Ямбол. С него е отменено решение № 332 от 2.06.10 г. по гр. дело № 10/10 г. на Районен съд-Ямбол и вместо него е постановено друго, с което са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - т. 3 КТ, предявени от М. С. Ч. от [населено място]. С определение № 691 от 13.05.11 г. на IV г. о. на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса относно приложението на § 5 от Наредба № 26 от 18.11.08 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях. В чл. 8, ал. 1 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях /обн. ДВ, бр. 103/2.12.2008 г./е посочено, че управлението и ръководството на детска ясла се осъществява от директор. Съгласно чл. 8, ал. 3 директор на детска ясла може да бъде лице с висше образование по специалност "медицина" или лице с висше образование по специалност "медицинска сестра" или "акушерка" на образователно-квалификационна степен "бакалавър" и с трудов стаж не по-малко от една година. § 5, ал. 2 от ПЗР на Наредбата предвижда, че заварените на длъжност директор на детска ясла лекари, медицински сестри и акушерки могат да продължават да заемат длъжността при условие, че имат квалификационни курсове по "основи на здравния мениджмънт" или "маркетинг на здравеопазването", но не за повече от три години от влизане в сила на Наредбата. Изменението на § 5 от ПЗР на Наредбата /обн. в ДВ, бр. 24/31.03.2009 г./ не съдържа ал. 2, т. е. след влизането му в сила отпада възможността заварените на тази длъжност, които притежават квалификационна степен, да продължават да я заемат. По основателността на касационната жалба: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че заповед № РД02/0456/4.11.09 г. на К. на [община], с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата М. Ч., на длъжност "завеждащ детска ясла", на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, считано от 5.11.09 г., е незаконосъобразна. Изложени са съображения, че независимо че Ч. не е притежавала висше образование по специалност "медицинска сестра" или "акушерка" на образователно-квалификационна степен "бакалавър", императивно изискуемо за заемане на длъжността "директор на детска ясла", въведени с подзаконов нормативен акт /Наредба № 26/2008 г./, уволнението й е незаконно, тъй като макар и формално покриващо хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, то следва да бъде извършено на основание съкращение на щата, каквото реално е извършено чрез закриване на заеманата от нея длъжност"завеждащ детска ясла". В касационната жалба се поддържа, че необосновано и в нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата е следвало да бъде извършено поради съкращаване в щата, тъй като е налице приложеното основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ - към момента на издаване на уволнителната заповед е действала новата редакция на § 5 от Наредба № 26/2008 г. /изм. ДВ, бр. 24 от 31.03.09 г./, с която е отпаднала възможността ищцата да продължи да изпълнява функциите на директор. Ответницата по касационната жалба М. С. Ч. не заявява становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Данните по делото сочат, че ищцата М. Ч. по силата на трудов договор от 19.10.92 г., сключен с [община], е заемала длъжността "завеждащ детска ясла № 2". Същата притежава полувисше медицинско образование специалност "медицинска сестра - детски профил", има и завършено висше образование с образователно- квалификационна степен "магистър"по специалността "социални дейности" и второ завършено висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър" по специалността"обществено здраве и здравен мениджмънт". Със заповед № РД 02/0456/4.11.09 г. Кметът на [община] е прекратил трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ - поради това, че не притежава необходимото образование, въведено като изискване за заемане на длъжността "директор" на детска ясла с Наредба № 26/18.11.08 г. С оглед данните по делото и отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на решението, към датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 5.11.09 г. Ч. не е притежавала образователния ценз, изискуем от Наредба № 26/2008 г. за заемане на длъжността "директор", както правилно е приел и въззивния съд. Незаконосъобразен е обаче изводът му, че макар и формално да е осъществен фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, уволнението е незаконно, тъй като е следвало да се извърши на основание съкращаване в щата. Това би било вярно, ако наред с въвеждането на нови изисквания за образование и професионална квалификация се променят изцяло или отчасти и трудовите функции на длъжността. Настоящата хипотеза не е такава. При сравнение между длъжностната характеристика за длъжността "завеждащ ясла" и правомощията на директора на детската ясла по чл. 8, ал. 4 от Наредба № 26/2008 г. е видно, че е налице идентичност в трудовите функции на двете длъжности. Не е налице съкращаване в щата, когато съответната трудова функция реално не се премахва, а само се променя нейното наименование, както е в случая. При тези данни, след изменението на § 5 от Наредба № 26/2008 г. /обн. ДВ, бр. 24/31.03.09 г./ е отпаднала възможността за ищцата, която притежава квалификационна степен, да продължи да заема длъжността "директор", а за работодателя е възникнало правото да прекрати едностранно трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. По изложените съображения настоящият състав на IV г. о. на ВКС приема, че на основание чл. 293, ал. 2 ГПК следва да отмени въззивното решение като постановено в нарушение на материалния закон и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ като неоснователни. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.