Решение № 5174 от 13.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 526/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Б. Г., подадена чрез процесуален представител адв. Г. Проданова, срещу Решение № 9875 от 11.11.2025 г., постановено по адм. дело № 1087/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което са отхвърлени искове с правно основание чл.1 ЗОДОВ, предявени срещу ОД на МВР Бургас, за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Касационният жалбоподател излага доводи за наличие на пряка причинна връзка между претърпените имуществени и неимуществени вреди и отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, в частта му, касаеща основанието за прекратяване на регистрацията на МПС, наложено със Заповед за налагане на ПАМ № 24-0769-000579/ 10.05.2024 г. Касаторът моли обжалваното съдебно решение да се отмени изцяло и да се реши спора по същество, като се присъдят поисканите обезщетения. Претендира разноски. Ответникът - Областна дирекция на МВР-Бургас (ОД на МВР-Бургас), ангажира становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Административният съд е бил сезиран от Д. Б. Г. с искова молба за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода от 13.05.2024 г. до април 2025 г. и неимуществени вреди за периода от 09.05.2024 г. до 20.05.2025 г., вследствие на съставен АУАН, с който са иззети регистрационни табели и съставено впоследствие Наказателно постановление от длъжностни лица и органи в структурата на ОД на МВР-Бургас. От фактическа страна съдът е установил, че Д. Г. е упълномощена от Д. В. Д., като собственик на лек автомобил Пежо 206 с рег. № [рег. номер], да управлява автомобила, както и да извършва всякакви фактически и правни действия. С протоколно определение от 21.03.2024г., постановено по НОХД № 1077/2024г. на РС Бургас, е одобрено постигнато между РП Бургас и защитника на Д. Г. (тогава обвиняема) споразумение, с което тя се е признала за виновна в това, че на 18.06.2023г. в град Бургас в ж.к. Меден рудник в посока бл.46 е управлявала МПС - лек автомобил Пежо 206 с рег. № [рег. номер], след употреба на наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин, установено по надлежния ред, съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества и техните аналози, с протокол за съдебна химикотоксикологична експертиза № И-11234/05.12.2023г. на ВМА София, с което е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343б, ал.3 от НК. На основание чл.55, ал.1, т.1 от НК й е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за три години изпитателен срок. На основание чл.343г вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК ищцата е лишена от правото да управлява МПС за срок от 10 месеца, считано от отнемане на свидетелството за управление на МПС. На 09.05.2024г. срещу ищцата бил съставен акт за установяване на административно нарушение - управление на автомобила без свидетелство за управление на МПС, отнето и иззето по описания по-горе начин на 18.06.2023г. Деянието е квалифицирано като административно нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДП. В АУАН е отбелязано, че са иззети като доказателства свидетелството за регистрация на автомобила, както и два броя регистрационни табели с № [рег. номер]. Началник група при ОД на МВР Бургас, сектор Пътна полиция е издал срещу собственика Д. Д. ЗППАМ № 24-0769-000579/10.05.2024г., с която на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДП е прекратена регистрацията на лекия автомобил с рег. № [рег. номер] за срок от шест месеца, считано от 09.05.2024г. Заповедта е оспорена от собственика, но оспорването е отхвърлено с окончателно решение № 134/07.01.2025г., постановено по административно дело № 2238/2024г. на АдмС Пловдив. Въз основа на съставения АУАН на Д. Г. е съставено НП № 24-0769-002076/02.08.2024г. на Началника на група в ОД на МВР Бургас, сектор Пътна полиция, за извършено нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДП. На основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДП й е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева. НП е отменено от съда на 14.03.2025г. Именно във връзка с него се претендира обезщетението за вреди. На същата дата - 09.05.2024г., на Д. Г. е съставен и още един АУАН № АД759600/09.05.2024г., въз основа на който е съставено НП № 24-0769/002660/21.08.2024г., с което на ищцата са наложени административни наказания глоба в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за извършено по чл.174, ал.3 от ЗДП административно нарушение, затова че на по същото време и място, като водач на МПС, отказва да й бъде извършена проба за наличие на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Дрегер дръг тест 5000. Това НП е потвърдено с влязло в сила съдебно решение на 20.02.2025г.. По делото са представени преводни нареждания относно твърденията за заплащане на наем. Изслушани са свидетелски показания относно преживяванията на касационната жалбоподателка във връзка с описаните събития, които са кредитирани частично от съда, който се е обосновал за целта с описаната по-горе фактическа обстановка в нейната цялост. От правна страна съдът е установил, че макар да е налице незаконосъобразно наказателно постановление, отменено по съдебен ред, описаните в исковата молба разходи и страдания не са претърпени в пряка причинно-следствена връзка с него, а произтичат от законосъобразно прекратената регистрация на автомобила; с НП е било наложено само административно наказание глоба в размер на 200.00 лева, което не е изпълнено, докато твърденията за претърпени вреди са свързани с невъзможността да се управлява автомобила. По отношение на АУАН е изрично посочено, че не подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност, а въпросът за законосъобразността на снемане на регистрационните табели е окончателно разрешен с влязло в сила съдебно решение, във връзка с обжалването на ЗППАМ. По тези съображения, подробно развити в обжалваното решение, исковете са отхвърлени. Решението е правилно. Постановено е при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са основани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдържанието на решението отговаря на предмета на делото с изложени конкретни правни изводи по спорните въпроси съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК.Съдебният акт е валиден, допустим и надлежно мотивиран. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател Д. Б. Г. за неправилност на съдебния акт, поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Не са налице касационни основания за отмяна на съдебно решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, каквито се сочат с касационната жалба. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за неправилно прилагане на материалния закон при постановяване на съдебния акт. Административният съд правилно е отхвърлил като неоснователни и недоказани исковите претенции на Д. Б. Г. против Областна дирекция на МВР-Бургас за обезщетение за причинени вреди. Първоинстанционният съд обосновано е приел в мотивите си, че не са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за ангажиране на предвидената в закона отговорност за имуществени и неимуществени вреди. В производството пред първоинстанционния съд е изяснено, че твърдяните от ищцата вреди не са в причинно-следствена връзка с отмененото НП, с което, както правилно е установил съдът, е наложена глоба, която дори не е събрана. Макар това да не е посочено в исковата молба, Д. Г. е била участник и в други съдебни, административни и административно-наказателни производства, довели в крайна сметка до прекратяване регистрацията на автомобила. Заповедта за налагане на ПАМ в този смисъл е потвърдена с влязло в сила съдебно решение. Чрез отнемането на табелите с регистрационния номер на автомобила се изпълнява принудителната административна мярка "временно прекратяване на регистрацията", която се прилага в случаите по глава шеста от Закона за движението по пътищата (чл. 18б, ал. 1, т. 9 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях). Никой не може да черпи права от собственото си незаконосъобразно поведение. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 102, 26 евро /200 лв./, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. с чл.37 от Закона за правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,