Определение № 149 от 26.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1907/2017 г.

Подадена е молба по чл. 282, ал. 5 ГПК от Ц. П. И. и Г. Т. В. за освобождаване и връщане на внесеното от молителите парично обезпечение от 6991, 17 лв. за спиране изпълнението на решение № 31 от 31. 01. 2017 г. по гр. д. № 860/2016 г. на ОС – Пазарджик в частта, с която е потвърдено решение № 158 от 22. 05. 2015 г. по гр. д. № 960/2012 г. на РС – Велинград в частта, с която Ц. П. И. и Г. Т. В. са осъдени да заплатят на Н. А. М., на осн. чл. 30, ал. 3 ЗС, общо сумата 4745, 24 лв., представляваща обезщетение за извършени от ищцата, в периода 2007 г. – 2009 г., необходими разноски и подобрения в съсобствен имот, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното й изплащане, а на основание чл. 86 ЗЗД сумата 9, 37 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 2. 08. 2012 г. – 9. 08. 2012 г. Като основание за освобождаване на гаранцията се сочи влизане в сила на осъдителното въззивно решение и доброволно плащане от молителите на ищцата на всички присъдени суми, включително и съдебни разноски, възлизащи общо на 9911, 87 лв. Представят се платежни нареждания, установяващи извършен банков превод от Ц. И. по сметка на Н. М. на сумите: 4745, 24 лв. присъдена главница, 9, 37 лв. обезщетение по чл. 86 ЗЗД, 2761, 26 лв. законна лихва върху главницата от 09. 08. 2012 г. до 11. 05. 2018 г., 2096 лв. съдебни разноски и 300 лв. съдебни разноски. Ищцата-ответница по молбата Н. М. изразява становище за основателност на направеното искане и уважаването му. Заявява, че ответниците по иска действително са й превели доброволно сумата 9911, 87 лв. с цел да не се образува изпълнително производство за принудителното й събиране, както и че не възразява срещу освобождаване и връщане на внесената гаранция от 6991, 17 лв. След като вземането, предмет на предявените искове по чл. 30, ал. 3 ЗС, е установено по основание и размер и е присъдено с решение № 158 от 22. 05. 2015 г. по гр. д. № 960/2012 г. на РС – Велинград, потвърдено с решение № 31 от 31. 01. 2017 г. по гр. д. № 860/2016 г. на ОС – Пазарджик, недопуснато до касационно обжалване с определение № 228 от 03. 05. 2018 г. по гр. д. № 1907/2017 г. на ВКС, 1 г.о., и присъдените суми са платени доброволно от ответниците на ищцата, то няма основания за задържане на паричната гаранция, внесена за обезпечаване на това вземане, и същата следва да бъде освободена и върната на молителите, чрез превод на посочената от тях банкова сметка с титуляр Ц. П. И.. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение