Определение № 10141 от 15.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10378/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от „Валмир 24“ ООД, ЕИК208007358 чрез пълномощника адв. К. Михайлова против определение № 30076 от 28.07.2026 год., постановено по адм. дело № 9172/2026 год. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено искането на дружеството за спиране на предварителното изпълнение на задължителни предписания за изплащане на трудови възнаграждения, обективирани в т.1-т.12 от Протокол за извършена проверка №ПР2619702/08.07.2026г. от инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. София. Изложени са оплаквания, че определението е неправилно поради постановяване в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и при несъобразяване с представените доказателства. Ответникът по частната жалба не изразява становище в дадения срок. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна с правен интерес. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното определение първоинстанционнният съд е отхвърлено искането на „Валмир 24“ ООД за спиране на предварителното изпълнение на задължителни предписания за изплащане на трудови възнаграждения, обективирани в т.1-т.12 от Протокол за извършена проверка №ПР2619702/08.07.2026г. от инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. София. С процесните мерки дружеството, в качеството му на работодател, е задължено да изплати дванадесет месечни трудови възнаграждения на работника К. Д. С.. За да постанови акта си, съдът е приел, че предварителното изпълнение на задължителните предписания не би могло да нанесе на работодателя „Валмир 24“ ООД вреда, която да засяга или накърнява негов водещ имуществен интерес, който да е със същата или по-висока степен на важност от тази на публичния интерес, който законът охранява. Този извод е обоснован с обстоятелството, че от страна на частния жалбоподател не са посочени конкретни фактически обстоятелства, които да обосновават наличието на такава вреда, нито са представени доказателства за установяването й по вид, за да се направи преценка за нейната значителност или непоправимост. Според съда е неоснователно възражението в жалбата, че с изпълнение на предписанието за изплащане на дължими трудови възнаграждения, които са привилегировани вземания, от дружеството ще се отнемат средства за заплащането на други неконкретизирани разходи. Изложени са доводи, че ако се докаже по съдебен ред недължимо плащане на сумите, за дружеството съществува правната възможност да ги възстанови от работника си доброволно или по съдебен ред, поради което не приема тези вреди за труднопоправими. Първоинстанционното определение е валидно, допустимо и правилно. Допуснатото по силата на чл. 405, изр. 2 от КТ предварително изпълнение на предписанията (с характер на принудителни административни мерки) е наложено от необходимостта от приоритетна и засилена защита на правата и интересите на работниците и служителите. За да се допусне спиране на разпореденото от закона предварително изпълнение, работодателят следва да докаже пред съда наличието на предпоставките по чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 от АПК, а именно обоснована вероятност за понасяне на значителна или трудно поправима вреда от изпълнението на невлезлия в сила административен акт. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства - такива, които са се осъществили след издаването на акта. В случая от представените пред първата и пред настоящата инстанция доказателства за финансовото състояние на дружеството не може да се направи категоричен извод, че с предварителното изпълнение на акта то ще понесе значителна по своя размер и непоправима вреда. Визираният от частния жалбоподател имуществен характер на вредите не само не доказва, а опровергава твърдяната непоправимост, тъй като вредите с парично изражение подлежат на обезщетяване по силата на закона, колкото и сериозни да са като размер. Намаляването на имуществото на работодателя само по себе си не може да бъде аргумент, противопоставим на заложения в закона обществен интерес за бързина при отстраняване на нарушения на трудовото законодателство с оглед защита правата на работниците и служителите. От друга страна, от представеното с жалбата срещу предписанията извлечение от аналитичния регистър по сметка 421 „Персонал“ на дружеството не произтича извод за твърдяното реално плащане на дължимото трудово възнаграждение на работника К. Д. С.. Записът в този регистър не е достатъчен за установяване на релевантния факт на плащането при липса на данни за кореспондиране на записа със сметка 503 "Разплащателна сметка в левове" (банков превод) или сметка 501 "Каса в левове" (плащане в брой), както и при липса на първични счетоводни документи. В тази връзка трябва да се посочи, че именно липсата на такива доказателства е мотивирала издаването на предписанията. Неоснователно се поддържа от частния жалбоподател оплакване за неоказано му процесуално съдействие от първоинстанционния съд при упражняване правото му на защита. В производството по чл.166 АПК, с оглед бързината и разглеждането му в закрито заседание, съдът няма служебно задължение да указва на страната какви доказателства да сочи в подкрепа на твърденията си. Предвид изложеното, като е приел, че не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на дадените задължителни предписания по чл. 404, ал. 1 от КТ, Административен съд София-град е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение