Определение № 205 от 07.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1036/2011 г.

Постъпила е молба от М. М. Щ. за изменението на постановеното определение по чл. 288 от ГПК в частта за разноските, като вместо присъдените разноски от 600 лв. да й се присъдят разноски в размер на 6 000 лв., каквато сума е уговорена в договора за правна помощ. Ответникът по молбата [фирма] [населено място] прави възражение по допустимостта й, защото са пресъдени разноски и по основателността й, защото уговорения размер приблизително на 1/3 от цената на иска е прекомерен. Съдът намира молбата за допустима до колкото е постъпила в срок и с нея се иска изменение на определението в частта за разноските. Молбата обаче е неоснователна поради следното. Уговореното възнаграждение е прекомерно. Цената на иска за собственост, посочена и от ищцата /сега молителка/ е 20 295 лв. Полагащото се възнаграждение съгласно чл..7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения е 745 лв. Съгласно чл.9 от същата Наредба, за производството пред касационна инстанция без явяване в съдебно заседание възнаграждението е 3/4 от полагащото се възнаграждение по т.7. При приложение на тази норма, полагащото се възнаграждение за адвокат на ответницата по касация е било 561 лв. Съдът е намалил уговореното възнаграждение до 600 лв. Съобразено е и това, че възнаграждението е уговорено за цялото производство пред касационна инстанция, а то се е развило само във фазата по допускане до касация, защото не е допуснат касационен контрол. По изложените съображения, молбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. Затова Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение