Определение № 7458 от 07.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6926/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на "Грейди Трейд" ЕООД, гр. Благоевград, чрез адвокат М. Захариева против определение № 2302 от 12.05.2025г. по адм. дело № 739/2025г. на Административен съд - Благоевград, с което на основание чл. 159, ал.1, т.1 АПК е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу допуснато предварително изпълнение на заповед за налагане на принудителна административна мярка №696 от 28.04.2025г. на кмета на община Благоевград и производството е прекратено. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на определението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на определението и спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта до окончателно произнасяне по жалбата. Претендира разноски за държавна такса. Ответникът - кмет на община Благоевград, чрез юрк. Габерски в представен писмен отговор, оспорва подадената частна жалба. С доводи за правилност и законосъобразност на оспореното определение иска оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена срещу съдебен акт по чл. 229, ал.1, т.2 АПК, от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното определение, съдът е оставил без разглеждане жалбата на "Грейди Трейд" ЕООД, срещу допуснато предварително изпълнение на заповед за налагане на принудителна административна мярка №696 от 28.04.2025г. на кмета на община Благоевград. За да постанови този резултат, съдът е приел, че процесната заповед действително съдържа разпореждане за допуснато предварително изпълнение по чл.60, ал.1 АПК, но с оглед правното основание за издаването й - чл.122, ал.3 от ЗБР, предварителното й изпълнение е допуснато по силата на закона - чл.123, ал.3 ЗБР, което може да бъде спряно при всяко положение на делото по реда на чл.166, ал.4 вр. с ал.2 АПК. Според АС - Благоевград обаче този ред изисква към момента на подаване на искането да е депозирана жалба срещу самия административен акт, каквато при извършена служебно справка в деловодството на АС, съдът е установил, че не е подадена и липсва образувано дело срещу самата заповед. В обобщение, съдът е приел, че оспореното разпореждане за незабавно изпълнение по т. III от заповедта следва по силата на закона, а не представлява разпореждане за допуснато предварително изпълнение по чл.60, ал.1 АПК, поради което жалбата се явява без предмет, досежно искането за отмяна на разпореждането, което я прави процесуално недопустима. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.159, ал.1, т.1 АПК - актът не подлежи на оспорване. Определението е неправилно. Административен съд - Благоевград е сезиран с жалба от "Грейди Трейд" ЕООД, срещу разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповед №696 от 28.04.2025г. издадена от кмета на община Благоевград, с която на множество посочени правни основания е наредено в т. I да се преустановят всички дейности по премахване и отсичане на самонастанила се храстовидна и дървесна растителност в имот с идентификатор № 04279.607.18 по КККР на гр. Благоевград, собственост на оспорващото дружество. В т. III от въпросната заповед на основание чл.60, ал.1 АПК с оглед защита на особено важни обществени интереси и за предотвратяване на значителни и труднопоправими вреди, кмета на община Благоевград е допуснал предварително изпълнение на заповедта. Административния съд е сезиран с жалба по реда на чл.60, ал.5 АПК именно срещу разпореждането на кмета, с което е допуснато предварително изпълнение на заповедта в тридневния срок от съобщаването й, поради което дължи произнасяне по това искане. Искането по чл.60, ал.5 АПК и искането за спиране на основание чл. 166, ал. 2 АПК са различни по предмет и правни последици и подлежат на оспорване по различен процесуален ред. Съгласно чл. 60, ал. 5 от АПК разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва чрез административния орган пред съда в тридневен срок от съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен. В чл. 60, ал. 6, изречение второ от АПК е предвидено, че тази жалба не спира допуснатото предварително изпълнение, но съдът може да го спре до окончателното й решаване. На това основание в производството по чл. 60, ал. 5 АПК съдът може да се произнесе по искане за спиране на предварително изпълнение на акта, допуснато с разпореждане на административния орган до окончателното разглеждане на жалбата против разпореждане по чл. 60, ал.1 АПК т.е. преди то да е влязло в сила. Нормата на чл. 166, ал. 2 от АПК предвижда спиране предварителното изпълнение на административния акт, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал.1 АПК, при всяко положение на делото по искане на оспорващия. В този случай оспорването на индивидуалния административен акт е условие за допустимост на искането за спиране на предварителното изпълнение. И в двете хипотези, за да е налице предмет на искането за спиране, следва да съществува разпореждане за допускане на предварително изпълнение на административния акт. В конкретния случай е налице изрично разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК на кмета на община Благоевград за допускане предварително изпълнение на акта. На основание чл. 126 от АПК съдът дължи произнасяне само по исканията, с които е сезиран. В обжалваното определение, съдът е разгледал и се е произнесъл по допустимостта на искане за спиране изпълнението на заповедта, на основание чл. 166, ал. 3 АПК, каквото искане не е направено от жалбоподателя. В тази връзка основателно е оплакването в частната жалба, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като е разгледал искане за което не е сезиран и в същото време не е разгледал жалбата срещу разпореждането по чл.60, ал.1 АПК, инкорпорирано в заповедта. Защитата срещу разпореждането за предварително изпълнение на административния акт не е обвързана с оспорването на акта (вж. чл. 60, ал. 5 АПК). Това е разликата със защитата чрез спиране изпълнението, чиято допустимост е обусловена от оспорването на акта – чл. 160, ал. 2 АПК. С последната разпоредба са обосновани изводите в прекратителното определение на АС - Благоевград. Съдът неправилно не се е произнесъл по същество относно искането за отмяна на разпореждане за допускане на основание чл.60, ал. 1 АПК на предварително изпълнение на заповедта на кмета на община Благоевград. Частния жалбоподател има пряк интерес от оспорване на изричното разпореждане за допуснато предварително изпълнение на заповедта. Включването в заповедта на разпореждане за предварителното й изпълнение не е безпредметно и не е недопустимо, като цели временна защита срещу обжалването на адм. акт и презумира някое от основанията в чл.60, ал.1 АПК. При подадена жалба по реда на чл.60, ал.5 АПК, съдът дължи произнасяне по чл.60, ал.7 АПК. В това производство следва да се прецени наличието на конкретен обществен интерес или за настъпването на конкретни вреди, респ. за наличието на условията за допускане на предварително изпълнение, посочени в разпоредбата на чл.60, ал.1 от АПК. Оббстоятелството дали предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона е ирелевантно за допустимостта на подадената жалба. В случая е налице изрично разпореждане на органа по чл.60, ал.1 АПК, с което е допуснато предварително изпълнение на заповедта, като условието за допустимост на оспорването му е да е подадено в 3 - дневен срок от съобщаването на акта и независимо дали административния акт е оспорен, които предпоставки са налице. Актът по чл.60, ал.1 АПК засяга правната сфера на оспорващото дружество, тъй като представлява волеизявление на кмета, с което се засягат права и законни интереси на дружеството относно дейности в собствения му недвижим имот. Дали предварителното изпълнение е допуснато по силата на самия закон и как това обстоятелство се отнася към законосъобразността на постановеното изрично разпореждане е въпрос по същество на подадената жалба и разглеждането и от АС, а не за нейната допустимост. С оглед изложеното, оспореното определение е неправилно и следва да бъде отменено. Дължима е неговата отмяна и връщане на делото на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия. По искането за присъждане на разноски за платена държавна такса пред ВАС в размер на 150лв. направено от частния жалбоподател дължи произнасяне АС - Благоевград на основание чл. 226, ал.3 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, шесто отделение