Определение № 9965 от 13.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9053/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. К. З. срещу Определение № 5070 от 15.05.2025 година на Върховен административен съд (ВАС), петчленен състав по административно дело № 387/2025 г. С обжалваното определение, съдът оставя без разглеждане искането на И. З. за отмяна на основание чл. 239, т.5 АПК на влязло в сила Определение № 10755/10.10.2024 г. на ВАС по адм. дело № 9211/2024 г., с което е отменено Разпореждане № 14129/07.08.2024 г. на Административен съд София-град по адм. дело № 5876/2024 г и е наредено безусловно да бъдат прекратени действията на съдебната администрация и съдебния администратор на Софийски районен съд, изразяващи се в отказ от предоставяне на дела на адвокати; прекратява производството по делото и осъжда искателката за разноски. Частният жалбоподател счита определението за неправилно. Сочи, че Определение № 10755/10.10.2024 г. на ВАС по адм. дело № 9211/2024 г. е определение по същество, а не преграждащо по-нататъшното развитие на производството и ВАС неправилно го е разгледал по реда на чл.229, т.1 АПК. Обосновава своя интерес да иска отмяна на влезлия в сила съдебен акт, като сочи че същият я засяга неблагоприятно, а липсва друга възможност да защити правата си. Счита, че неправилно съдът е отрекъл правото ѝ да обжалва определението и счита, че чл. 245, ал.1 АПК не изключва от приложното си поле влезлите в сила определения. С допълнителна молба от 19.06.2025 г. обосновава, че неправилно в обжалваното Определение № 5070 от 15.05.2025г. петчленния състав на ВАС е посочил, че същото не подлежи на обжалване. Позовава се на т. 10 от Тълкувателно решение от 31.07.2017 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 7/2014 г., като счита че разглежданите в него правни норми са идентични на тези в АПК, а ГПК се прилага субсидиарно. Иска обжалваното определение да бъде отменено. Ответникът по делото – адв. А. Михайлов от Софийска адвокатска колегия, ангажира становище за недопустимост на частната жалба предвид изричната забрана (чл. 244, ал.3 АПК) за последваш контрол върху актове на съда, постановени в производство по отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Допълнително, ако частната жалба бъде приета за допустима, развива съображения за нейната неоснователност. Иска частната жалба да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а при условията на евентуалност, ако бъде разгледана да бъде отхвърлена като неоснователна. Ответниците - Н. Д. Д. и Съдебният администратор на Софияски районен съд, не ангажират страновище по частната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира че частната жалба, поставила начало на настоящото производството, е процесуално недопустима, тъй като същата е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване. С частната жалба се обжалва Определение № 5070 от 15.05.2025 година на ВАС, петчленен състав, постановено по административно дело № 387/2025 г. в частта, с която е оставена без разглеждане „Молбата за отмяна“ на Определение № 10755/10.10.2024 г. на ВАС по адм. дело № 9211/2024 г., което е влязло в сила. Обжалваната част Определение № 5070 от 15.05.2025 година на ВАС, петчленен състав, е постановена в производство по реда на чл. 237 и следващи АПК, т.е. произнасянето е по искане за отмяна на влязъл в сила съдебен акт – Определение № 10755/10.10.2024 г. на ВАС по адм. дело № 9211/2024г. Сезирането е на направено на основание чл. 239, т. 5 АПК – „страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани“. Искането за отмяна е прието за недопустимо за разглеждане, поради наличието на специален ред за отмяна на влезли в сила решения и споразумения на съда от трети лица, т.е. такива които не са имали качеството страна по делото и съответно не са участвали в него, но въпреки това съдебният акт е неблагоприятен за тях, поради което искането за отмяна, направено от настоящия частен жалбоподател, е оставено без разглеждане. Съгласно чл. 237, ал.3 АПК „не подлежат на отмяна влезлите в сила съдебни актове, постановени от тричленен и петчленен състав на Върховния административен съд в производство по отмяна“. Следователно съдебните актове, постановени в производството по отмяна (чл. 237 и сл.АПК) са окончателни и не подлежат на отмяна. Законодателят е предвидил абсолютна процесуална пречка за допустимост от обжалване на съдебните актове, постановени от тричленен и петчленен състав на Върховния административен съд в производство по отмяна, независимо от това дали те са решения или определения. В тази връзка неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че неправилно в Определение № 5070 от 15.05.2025 година на ВАС, петчленен състав е посочено, че не подлежи на обжалване. Указанието точно съответства на правната норма на чл. 237, ал.3 АПК. Неприложимо е и Тълкувателно решение от 31.07.2017 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 7/2014 г., с което се дават задължителни указания по тълкуването и прилагането на разпоредби от производството за отмяна на влезли в сила решения (Глава 24 ГПК). Последните са неприложими в производството по отмяна по АПК, предвид че в последния има изрични правни норми относно отмяната на влезли в сила съдебни актове. Разпоредбите на ГПК се прилагат субсидиарно в административното съдебно производство само ако АПК няма изрични разпоредби за съответния случай, какъвто не е настоящия. Следователно след като в специалния процесуален закон – АПК е предвидена абсолютна процесуална пречка за допустимост на обжалването на съдебните актове, постановени от тричленен и петчленен състав на Върховния административен съд в производство по отмяна, то обжалването им е недопустимо и подадените срещу такива съдебни актове жалби следва да се оставят без разглеждане. След като няма допустима жалба, която съдът да разгледа, то той не дължи произнасяне по нито един довод по същество, а единствено да мотивира извода си, защо счита жалбата за недопустима, именно това е направил петчленният състав на ВАС с обжалваната част на определение. Определението на ВАС е окончателно и не подлежи на проверка по реда на инстанционния контрол от друг петчленен състав на ВАС. Частна жалба се явява подадена в хипотезата на чл. 215, т. 4 АПК – против определение, което не подлежи на обжалване, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното производство прекратено. Воден от горното и на основание чл. 215, ал. 1, т. 4 във връзка с чл.237, ал.3 АПК, петчленен състав на ВАС, Втора колегия