Определение № 9435 от 02.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9052/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Я. Б. И. гр. София, [жк], [адрес], против определение № 27891/10.07.2026г по адм. д. № 8336/ 2025г по описа на Административен съд-София град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 1040-21-462/23.07.2025 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – София-град. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на определението като постановено в нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с целта на закона. Касаторът счита, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.99, т.2 АПК, подменил е предмета на спора, не е изложил мотиви по доводите в жалбата и неправилно е отказал събиране на гласни доказателства.. Моли за отмяна на постановеното определение и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Ответникът – директор на ТП на НОИ - София-град, не изразява становище по частната жалба Върховният административен съд, Шесто отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна с правен интерес, за която обжалваният акт е неблагоприятен.. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С обжалваното определение първоинстанционният съд, в производство по реда на чл. 197 – чл. 202 от АПК, е отхвърлил жалбата на жалбата на Я. Б. И. срещу решение № 1040-21-462/23.07.2025 г. на директора на ТП на НОИ – София-град, с което е отказано да бъде допуснато възобновяване на производството по издаване на влязло в сила разпореждане № 214-00-18668-3/29.11.2024 г. на длъжностно лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО. От фактическа страна е приел, че със заявление, подадено на 14.12.2023 г. чрез Дирекция „Бюро по труда – Изток“, Я. Б. И. е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица по реда на чл. 54а от КСО. Към заявлението е приложена Заповед № 4/11.12.2023 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с „АРГОТРАНС-Ю“ ЕООД, ЕИК 201113070, на основание чл. 71, ал. 1 от Кодекса на труда, считано от 11.12.2023 г. При извършената преценка относно наличието на правото на парично обезщетение за безработица са установени данни, пораждащи съмнения относно реалното възникване на осигурително правоотношение между жалбоподателя и посочения осигурител. С разпореждане № 214-00-18668-3/29.11.2024 г. на длъжностно лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО е отказано отпускането, като е прието, че не са изпълнени предпоставките по чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО. Разпореждането е обжалвано по административен ред, като с решение № 1040-21-8/09.01.2025 г. на директора на ТП на НОИ – София-град жалбата е оставена без уважение. Решението и потвърденото с него разпореждане са влезли в сила административни актове. Срещу осигурителя „„АРГОТРАНС-Ю“ ЕООД е издадено наказателно постановление № НИ-1-21-01666968/16.08.2024 г. на ръководителя на ТП на НОИ – София-град, отменено с решение № 876/07.03.2025 г. по НАХД № 13123/2024 г. на Софийски районен съд, влязло в сила на 04.04.2025 г. С молба вх. № 1012-21-781/07.07.2025 г. Я. И. е поискал от директора на ТП на НОИ София-град отмяна на разпореждане № 214-00-18668-3/29.11.2024 г. като е посочил, че съдебното решение за отмяна на наказателното постановление представлява ново обстоятелство от съществено значение по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК. . Директорът на ТП на НОИ – София-град е разгледал молбата му по реда на чл.103 АПК във връзка с чл.99, т.2 и чл.102 АПК, като субсидиарно приложими съгласно чл.117, ал.5 КСО. С оспореното решение № 1040-21-462/23.07.2025 г е отказал да допусне възобновяване на производството, приемайки, че не са налице предпоставките по чл. 99, т. 2 от АПК. Според органа, изложените в мотивите на съдебното решение констатации относно полагането на труд от жалбоподателя не представляват самостоятелно доказателство, което да обосновава възобновяване на производството, тъй като мотивите на съдебния акт не се ползват със сила на пресъдено нещо и не съдържат самостоятелно волеизявление на съда. За да отхвърли жалбата на Я. И. срещу решението на директора на ТП на НОИ София-град, съдът намира, че правилно административният орган не е зачел съдебното решение за отмяна на наказателното постановление за ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК, което да обосновава възобновяване на административното производство. Така постановеното определение е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 54ж, ал. 2 КСО, влязлото в сила разпореждане за безработица може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато: 1. са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица и 2. паричното обезщетение за безработица е неправилно отпуснато или неправилно е отказано отпускането му. Това става с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Налице е специален ред, основания и субекти с право на иницииране на производството, който е различен от този по чл. 99 АПК. Хипотезите на чл. 54ж КСО се явяват в съотношение на специален към общ закон спрямо тези по чл. 99 АПК, тъй като се отнасят само и единствено до определена категория актове – тези по чл. 54ж, ал. 1 КСО и визират определени предпоставки, при които е допустимо изменението на влязъл в сила административен акт. Със създаването на новата ал. 2 на чл. 54ж (ДВ, бр. 99/2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) е дадено различно законодателно разрешение на застъпеното до този момент в практиката, че органът по чл. 54ж, ал. 1 КСО не може да изменя или отменя сам своето разпореждане, а това следва да стане само в производството по реда на чл. 99 и сл. АПК. Предвид така изложеното, след като разпоредбата на чл. 54ж, ал. 2 от КСО посочва на кой орган принадлежи правомощието да извърши преценката за наличието на обстоятелствата, визирани в хипотезите на т. 1 или т. 2 от цитираната алинея, на същия орган е и преценката за неналичие на тези обстоятелства. При липса на посочените обстоятелства, органът следва да постанови отказ от възобновяване на производството, т.е. отказът следва отново да се постанови от органа по чл. 54ж, ал. 1 от КСО. В конкретния случай това е ръководителят на осигуряването при безработица при ТП на НОИ – София-град, а не директорът на ТП на НОИ София-град. Разпоредбите на чл. 54ж от КСО визират изрична компетентност на органа по чл. 54ж, ал. 2, който следва да се произнесе по подаденото искане, като произнасянето по него от друг орган, включително този по чл. 99 от КСО, прави акта нищожен като издаден при липса на материална компетентност. Нарушена е разпоредбата на чл. 10, ал. 1, изр. второ от АПК, съгласно която по-горестоящ орган не може да изземе за решаване въпрос от компетентността на долустоящ, освен ако това е предвидено със закон, а в специалния закон (КСО) изрична разпоредба в обратния смисъл няма. Липсата на компетентност на органа, издал оспореното решение, компрометира законосъобразността на акта. Констатирането на такъв порок винаги е основание за обявяването му за нищожен като за наличието му съдът следи служебно. В случая това процесуално задължение не е изпълнено от първоинстанционния съд. Това налага отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което оспореното решение на директора на ТП на НОИ София-град да бъде обявено за нищожно, а преписката следва да се върне на компетентния орган по чл. 54ж, ал. 1 от КСО за произнасяне по направеното от оспорващия искане за възобновяване на производството по влязлото в сила разпореждане за отказ да се отпусне парично обезщетение за безработица. По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,