Определение № 555 от 17.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 2221/2022 г.

ВКСI търговско отделение17.10.2022 г.докладчик Елена Арнаучкова

Диспозитив

Потвърждава определение № 239 от 26.06.2022г. по възз.ч.т.д.№ 388/2022г. на Апелативен съд - Пловдив. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове

Мотиви

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Ниани-2006“ ЕООД срещу определение № 239 от 26.06.2022г. по възз.ч.т.д.№ 388/2022г. на Апелативен съд - Пловдив.С него се оставя без разглеждане частна жалба, вх.№ 261161/16.05.2022г., подадена от „Ниани-2006“ ЕООД срещу протоколно определение от 09.05.2022г. по т.д.№ 112/2016г. на ОС - Хасково, с което е отказано спиране на производството на осн. чл.229, ал.1, т.4 и т.5 и се прекратява производството по възз.ч.т.д.№ 388/2022г. на Апелативен съд - Пловдив. Основано на оплаквания за процесуална незаконосъобразност, искането е за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото със задължителни указания за приложение на закона. В писмен отговор насрещната страна „Юробанк България“ АД оспорва основателността на частната жалба. Съставът на I т.о., след изпълнение на правомощията в производството по чл.274,ал.2 ГПК, приема следното: Разгледана по същество, подадената частна жалба е неоснователна. Въззивната инстанция е сезирана с частна въззивна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е отказано спиране на производството по делото.За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивният съд е приел, че, съгласно чл.274, ал.1 ГПК, на обжалване с частна жалба подлежат две категории определения – тези, които преграждат по-нататъшното развитие на производството /т.1/ и тези, които са посочени изрично в закона /т.2/, а всички останали определения, които не попадат в тези категории, не подлежат на самостоятелно обжалване, извън обжалването на крайния акт, с който приключва делото пред съответната инстанция.Въззивната инстанция е приела, че обжалваното определение, с което е отказано спиране на производството, не попада сред подлежащите на обжалване определения по чл.274, ал.1 ГПК, тъй като нито е преграждащо развитието на производството, нито в процесуалният закон се съдържа разпоредба, предвиждаща обжалване с частна жалба на определение с посочено съдържание.По тези съображения е прието, че подадената срещу него частна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Приема се, че не се отразяват на законосъобразността на обжалваното определение доводите за процесуална незаконосъобразност, свързани с неизпълнение на процедурата по съобщаване на обжалваното определение по отношение на неявилите се в съдебното заседание страни, както и процедурата по администриране на подадената срещу него частна жалба. Неоснователни са и бланкетно поддържаните оплаквания за неправилност и необоснованост, тъй като в случая въззивният съд е приложил правилно процесуалноправната норма на чл.274, ал.1 ГПК, която не подлежи на разширително тълкуване. Налага се извод за законосъобразност на обжалваното определение, което следва да бъде потвърдено. Поради изложеното, съставът на I т. о.:

Цитирани разпоредби

3