Определение № 815 от 19.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 272/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Пи и Пи Груп“ ООД против определение № 355/03.11.2025г. по ч.т.д.№ 349/2025г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено разпореждане 1194/29.04.2025г. по т.д.№ 41/2025г. на Окръжен съд - Пловдив. С потвърденото разпореждане е върната, като подадена след преклузивния срок по чл. 396, ал. 1, пр. първо ГПК, частната жалба от същото дружество против определение № 102/17.01.2025г. на Окръжен съд – Пловдив по същото дело, с което е допуснато обезпечение на бъдещи искове на Р. С. С. срещу „Пи и Пи Груп„ООД, чрез налагане запор върху банкови сметки на ответника. Оспорва се правилността на въззивното определение, като постановено в противоречие с чл. 44, ал. 1, пр. последно ГПК, с оглед извода на съда, че независимо от безспорно доказаният, вкл. със свидетелски показания във въззивна инстанция, факт на неустановена самоличност на адресата, при връчване съобщението за наложената обезпечителна мярка, поради неизискан документ за самоличност, е налице надлежно документиран отказ за получаване на съобщението, съгласно същата разпоредба. Неправилно е игнориран и факта, че помощник частния съдебен изпълнител Даниела Адамова, натоварена за връчване на съобщението, съгласно удостовереното от ЧСИ Людмила Мурджанова, не се е легитимирала пред представляващия дружеството, нито е разяснила естеството на връчваните книжа. Страната излага аргумента, че не би могло да има редовно връчване при отказ, без адресатът да знае какво отказва да получи, тъй като по този начин е препятствана защитата му. Ответната страна – Р. С. – не е депозирала отговор. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. Частната касационна жалба е недопустима, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК вр. с чл. 396 ГПК и следва да се остави без разглеждане. Чл. 396 ал. 1 и ал. 2 ГПК въвеждат едноинстанционен контрол върху определенията по обезпечаване на искове, в зависимост от това в коя инстанция е допуснато обезпечението - първа или въззивна, вкл. когато обезпечение не е допуснато и в двете инстанции. В съответствие с принципа за правната симетрия, на която се основава чл. 274, ал. 4 ГПК, постановено в производство по чл. 396 ГПК преграждащо обжалването на първоинстанционното определение разпореждане, каквото е процесното - на Окръжен съд Пловдив, също следва да подлежи на едноинстанционен контрол, какъвто вече е упражнен с тук атакуваното определение № 355/03.11.2025г. по ч.т.д. № 349/2025г. на Апелативен съд – Пловдив. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение