Решение № 15414 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12558/2016 г.

Решение № 15414 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12558/2016 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е касационна жалба, подадена от В. Л. К., действащ като ЕТ "В. К.", срещу Решение № 1663 от 9.09.2016 г. по адм. дело № 122/2015 г. по описа на Административен съд - гр. П., в частта му, с която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 241401622 от 12.08.2014 г., издаден от органи по приходите в Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) - гр. П., частично потвърден с решение № 1130 от 10.11.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - гр. П. при Централно управление (ЦУ) на НАП, в частта, с която са му определени допълнително публични задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 2008 - 2012 г. в размер общо на 107 894,86 лв. и лихва - 26 735,81 лв., допълнително начислен ДДС на стойност 41 399,72 лв., ведно с дължимите лихви от 9 840,43 лв., както и задължения за ЗОВ за периода 1.01.2011 г. - 31.12.2012 г. в общ размер на 12 145,72 лв., в т. ч. главница и лихви.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Касаторът твърди, че решението в тази му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че в нарушение на материалния закон и в противоречие с представените доказателства съдът е достигнал до неправилния извод, че сключените договори за дарение и договор за поръчка са фиктивни и недействителни. Счита, че необосновано е прието, че получените въз основа на тях суми през 2011 г. и 2012 г. представляват възнаграждения за извършени от ревизираното лице строително ремонтни услуги, без да са налице доказателства за осъществена такава реална доставка на услуги. Поддържа, че получените през 2011 г. и 2012 г. средства по договорите за дарение от 28.07.2011 г. и договора за поръчка от 20.08.2012 г. неправилно не са включени в паричния поток на ревизираното лице за 2007 г. -2012 г. и са определени незаконосъобразно за облагаема основа по ЗДДС, данък печалба по чл. 48 от ЗДДФЛ, както и за осигурителен доход за начисляване на ЗОВ. Излага, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че са налице основанията за прилагане на чл. 122 от ДОПК - ревизия при особени случаи, тъй като твърди, че липсват безспорни доказателства за наличието на обстоятелства за извършване на ревизията по особения ред (т. 2 и т. 7). Иска отмяната на решението в посочената част със законните последици. Претендира разноски за двете инстанции по представен списък за разноски.

Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. П., в писмена защита оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 700 лв. за всяка от двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че бъде претендирано такова в размер над минимума по Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението в обжалваната част на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол пред АС - П. е бил РА № 241401622 от 12.08.2014 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - гр. П., частично потвърден с решение № 1130 от 10.11.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, с който на В. Л. К., действащ като ЕТ "В. К.", са определени данъчни задължения за:

• данък върху добавената стойност (ДДС) в размер на 41 399,72 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 9 820,43 лв.;

• данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в общ размер на 107 894,86 лв. и лихви 44 098,61 лв.

и допълнително установени за довнасяне задължения за задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) на самоосигуряващото се лице:

• вноски за ДОО в общ размер на 15 507,47 лв. и лихви 10 234,93 лв.

• вноски за ЗО в общ размер на 8 181,29 лв. и лихви 3 059,61 лв.

• вноски за ДЗПО-УПФ в общ размер на 5 554,30 лв. и лихви 3 411,06 лв.

С обжалваното решение АС - П. е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената от закона писмена форма, при липса на съществени процесуалния нарушения.

По отделните материални закони съдът е достигнал до извода за частична основателност на жалбата. С оглед на това е отменил РА, в частта, с която на ревизираното лице са определени допълнително публични задължения за ЗОВ за периода 1.01.2007 г. - 1.01.2011 г., в общ размер 33 802,94 лв., в това число главница и лихви, изменил е РА, в частта, с която на ревизираното лице са определени допълнително лихви за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 2007 г., като изменя от 17 362,80 лв. на 17 339,23 лв.; отхвърлил е жалбата на ревизираното лице срещу РА, в частта, с която са му определени допълнително публични задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 2008 - 2012 г. в размер общо на 107 894,86 лв. и лихва - 26 735,81 лв., допълнително начислен ДДС на стойност 41 399,72 лв., ведно с дължимите лихви от 9 840,43 лв., както и задължения за ЗОВ за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2012 г. в общ размер на 12 145,72 лв., в това число главница и лихви. Осъдил е В. Л. К., действащ като ЕТ "В. К.", да заплати на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, сумата от 4 683,36 лв. юрисконсултско възнаграждение. Осъдил е Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП да заплати на В. Л. К., действащ като ЕТ "В. К.", сумата от 74,67 лв., представляваща разноски по делото.

Решението в частта, с която е отменен РА по отношение на задълженията за ЗОВ и в частта, с която е изменен РА по отношение на определените допълнително лихви за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 2007 г., не е обжалвано и в тази му част е влязло в сила.

Решението в обжалваната част е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Касационна инстанция намира, че АС-П. не е формирал самостоятелни фактически изводи, а е възприел установените в хода на ревизионното производство. От мотивите на решението не става ясно, кои обстоятелства приема за установени и кои не и въз основа на какви доказателства. В нарушение на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът се е ограничил с обсъждане само на някои от възраженията на страните, след като е бил длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Липсата на мотиви по своята същност представлява липса на възможност за касационната инстанция да провери кои правнорелевантни факти съдът е приел за установени и въз основа на кои доказателства, респективно как те са отнесени към приложимата материално правна разпоредба.

При липса на обсъждане на всички събрани доказателства, настоящата инстанция не може да извърши проверка на правилността на обжалваното решение, респективно да обсъжда приетите по делото заключения на назначените в хода на производството експертизи.

Като не е обсъдил всички възражения и доказателства, както и заключенията на вещите лица наред с останалите доказателства по делото, съгласно нормата на чл. 202 от ГПК, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до постановяване на съдебно решение в обжалваната му част въз основа на необосновани изводи.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд .

При новото разглеждане на делото следва да се обсъдят всички събрани по делото доказателства конкретно по отделни данъчни периоди и във връзка с отделните получени суми от ревизираното лице. Да бъдат изложени мотиви конкретно за кои данъчни периоди, какъв размер на данък, на какво основание е определен, дали е определен правилно и въз основа на какви доказателства се стига до тези изводи. Съдът с оглед материалната законосъобразност на акта следва да прецени дали паричните потоци на ревизираното лице са изготвени на месечна или годишна база. Следва да изложи самостоятелни изводи във връзка с формирането на началното салдо към 1.01.2007 г. и въз основа на какви доказателства достига тях. Следва да изложи мотиви дали задълженията по РА са определени по отделно по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ или общо. Следва да бъдат обсъдени относимите доводи на жалбоподателя, доказателствата, представени както в хода на ревизията, така и пред съда, да се дадат указания на страната с оглед изложеното в мотивите и при необходимост да се назначат допълнителни експертизи. В случай, че приеме, че са налице основания да бъде определен данък на ревизираното лице на друго основание, различно от фактическото и/или правно основание в акта, и да бъде приложено Тълкувателно решение № 5 от 14.07.2004 г., постановено по тълкувателно дело № 7/2004 г., с докладчик С. А., да укаже на страните тази възможност и да извърши разпределение на доказателствената тежест в тази връзка.

Въз основа на гореизложено, настоящият състав намира, че оплакванията в касационната жалба са основателни, а решението в обжалваната част като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

По направените искания за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,