Определение № 8301 от 31.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5405/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е частна жалба на Б. Я. М. с адрес в гр. Ямбол, в [жк], [адрес], против Определение № 1367 от 20.11.2024 г., постановено по адм. дело № 209 по описа на Административния съд – Ямбол за 2023 г. и по негова частна жалба против Разпореждане № 1505 от 18.12.2024 г., постановено по същото дело. С обжалваното Определение № 1367/20.11.2024 г. е отхвърлено, като неоснователно, искането на М. за възстановяване на срока за изпълнение на указанията, дадени с Разпореждане № 307/27.02.2024 г. по адм. дело № 209/2023 г. на Административния съд – Ямбол, оставено е без уважение искането на лицето за освобождаване от заплащане на държавна такса и за предоставяне на правна помощ за производството по подадена от него частна жалба против Определение № 432 от 23.10.2023 г., постановено по същото дело и тази частна жалба му е върната. С обжалваното Разпореждане № 1505/18.12.2024 г. е върната частната жалба на М., вх. № 1641 от 19.09.2024 г. против Определение № 936/30.07.2024 г. по адм. дело № 209/2023 г. на Административния съд – Ямбол. Частният жалбоподател оспорва Определение № 1367/20.11.2024 г. по адм. дело № 209/2023 г. на Административния съд – Ямбол, като неправилно, навеждайки всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяната му. Относно Разпореждане № 1505/18.12.2024 г. частният жалбоподател излага доводи, че същото е постановено при допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска отмяната му. Частните жалби са подадени от надлежна страна, в законоустановения 7-дневен срок по чл. 230 АПК и срещу актове, които подлежат на инстанционен контрол, поради което следва да бъдат разгледани относно тяхната основателност. Разгледани по същество, частните жалби са основателни. По делото се установява следното: Б. Я. М. е подал искова молба за прогласяване на нищожност (л. 11-13 от първоинстанционното дело) на Определение № 104 от 25.10.2022 г., постановено по дело за определяне на срок при бавност № 101 от 2022 г. по описа на Върховния административен съд. Образувано е адм. дело № 209 по описа за 2023 г. на Административния съд – Ямбол. С Определение № 380 / 26.09.23г., административният съд е конституирал страните по делото и разпоредил да се изпрати на ответника препис от исковата молба. С Разпореждане № 565/28.07.23г.съдът е оставил без движение исковата молба и е указал на ищеца да представи в 7-дневен срок от съобщението 10 лева такса по сметка на АС - Ямбол. С молба от 18.09.23г. ищецът представя на съда документ за платена държавна такса. С Протоколно определение № 432 от 23.10.2023 г., постановено по това дело (л. 58-59, пак там), съдът е оставил без разглеждане исковата молба на М., прекратил е образуваното пред него съдебно производство и е осъдил ищецът да заплати на Групова практика за първична медицинска помощ (ГППМП) – „Кооперация Студентска“ 600, 00 лв. разноски по делото. Съдът е преценил исковата молба като недопустима, тъй като определението, чиято нищожност се иска не прегражда по-нататъшното развитие на производството и в този смисъл неговата нищожност не можела да се иска да бъде прогласена по реда на чл.128, АПК. С молба с правно основание чл. 248, ал. 1, предл. второ ГПК от 18.12.23г. (л. 69-70, пак там), М. поискал изменение на Протоколно определение № 432/23.10.2023 г. в частта му за разноските. С Определение № 936 от 30.07.2024 г., постановено по адм. дело № 209 по описа на Административния съд – Ямбол за 2023 г. (л. 74-75, пак там) искането на лицето за изменение на Протоколно определение № 432/23.10.2023 г. по същото дело в частта му за разноските е отхвърлено, като неоснователно. На 18.12.2023 г. М. подал частна жалба (л. 82, пак там) против Протоколно определение № 432/23.10.2023 г., оставена без движение с Разпореждане № 911 от 28.12.2023 г. (л. 84, пак там), с което на частния жалбоподател са дадени указания за поправянето й, като неотговаряща на изискванията на чл. 212, ал. 1, т. 2, 4 и 5 АПК, чл. 212, ал. 2 АПК и чл. 213, т. 3 АПК. В отговор (л. 90-91, пак там) частният жалбоподател отправил молба до съда за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ за производството по частната му жалба против Протоколно определение № 432/23.10.2023 г. Във връзка с молбата за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ, с Разпореждане № 307/27.02.2024 г. по адм. дело № 209/2023 г. на Административния съд – Ямбол (л. 93, пак там), на жалбоподателя е указано да представи в 7-дневен срок от получаване на съобщението за това разпореждане, доказателства относно имущественото си състояние, удостоверено с декларация, както и относно здравословното си състояние, семейното си положение, трудовата си заетост, възрастта и други релевантни обстоятелства, от които да се установи, че не разполага със средства за заплащане на държавна такса и за ангажиране на адвокатска помощ. В отговор от 29.04.2024 г., извън указания му 7-дневен срок (л. 99-100, пак там), лицето уведомило, че не е изпълнило указанията по Разпореждане № 307/27.02.2024 г., тъй като до изтичането на срока за изпълнението им, е било хоспитализирано в болница. Поискало да му бъде даден нов срок за изпълнение на Разпореждане № 307/27.02.2024 г. С Разпореждане № 666/15.05.2024 г. (л. 103, пак там), съдът указал на ищеца и частен жалбоподател да уточни дали молбата от 29.04.2024 г. представлява искане за възстановяване на срока за изпълнение на указанията по Разпореждане № 307/27.02.2024 г. и ако се касае за такава молба – 1. Да посочи всички обстоятелства, които я обосновават; 2. Да представи доказателства за основателността й; 3. Да представи препис от молбата за насрещната страна. С молба от 08.07.2024 г. (л. 109-112) М. уточнил, че негова молба от 29.04.2024 г. следва да се разглежда като молба за възстановяване на срока за изпълнение на Разпореждане № 307/27.02.2024 г. Приложил Епикриза, касаеща планова хоспитализация за провеждане на терапия, както и Експертно решение на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК) за освиделстване със заличени данни. С обжалваното в настоящото производство Определение № 1367/20.11.2024 г., Административният съд – Ямбол, като разгледал по същество молбата за възстановяване на срока за изпълнение на указания по Разпореждане № 307/27.02.2024 г., е преценил същата за неоснователна, поради което я е отхвърлил. Счел е, че представените, като доказателства, Епикриза и Експертно решение на НЕЛК са със заличени чувствителни данни, което не позволява да се определи издателят на документите. Приел е, че, доколкото от Епикризата се установява, че М. е постъпил за планова хоспитализация за провеждане на терапия по конкретно заболяване, то той е знаел, че ще постъпи в болнично заведение за лечение на състоянието си, съответно е следвало да съобрази дадените му от съда срокове с плановото си лечение, организирайки своевременно защитата си и предоставяйки на съда документи, удостоверяващи че отговаря на законовите предпоставки за предоставяне на правна помощ. Обосновал се е, че след като М. е знаел, че ще постъпи за планова терапия в лечебно заведение за периода от 15.04.2024 г. до 18.04.2024 г., той е могъл да поиска продължаване на срока, което обаче не е сторил. Съдът е преценил, че неоснователността на искането за възстановяване на срока влече след себе си, като последица, неизпълнение на дадените с негово Разпореждане № 307/27.02.2024 г. указания, както и на тези, дадени с Разпореждане № 911/28.12.2023 г. за отстраняване на констатирани в частна жалба против Протоколно определение № 432/23.10.2023 г. нередовности. Поради това със същото определение е оставил без уважение искането на М. за освобождаване от заплащането на държавна такса и за предоставяне на правна помощ за производството по негова частна жалба против Протоколно определение № 432/23.10.2023 г. и му е върнал тази частна жалба, като нередовна. Междувременно, на 19.09.2024 г. М. подал частна жалба (л. 151, пак там) против Определение № 936 от 30.07.2024 г., постановено по адм. дело № 209 по описа на Административния съд – Ямбол за 2023 г., с което искането на лицето за изменение на Протоколно определение № 432/23.10.2023 г. по същото дело в частта му за разноските е отвхърлено, като неоснователно. Тази частна е оставена без движение с Разпореждане № 1110 от 01.10.2024 г. (л. 154, пак там), с което на жалбоподателя е указано да отстрани констатирани в същата нередовности, вкл. да заплати държавна такса за образуване на съдебното производство в размер на 30, 00 лв. по сметка на Върховния административен съд. С молба от 29.11.2024 г. (л. 160, пак там) лицето информирало, че Определение № 936 от 30.07.2024 г. не съществува в деловодната система на Административния съд – Ямбол, че не е подавал частна жалба против това определение и че не се е явил в проведеното на 19.09.2024 г. открито съдебно заседание по молбата му за въстановяване на срока за изпълнение на указанията по Разпореждане № 307/27.02.2024 г., тъй като в същия ден е бил хоспитализиран, за което е информирал съда с молба, вх. № 1623 от 16.09.2024 г. (л. 140 от пъвроинстанционното дело). Приложил, като доказателство, Епикриза, касаеща планова хоспитализация за провеждане на терапия в периода 19.09.2024 г. – 22.09.2024 г. С обжалваното пред настоящия съд Разпореждане № 1505 от 18.12.2024 г., съдът, на основание чл. 213а, ал. 1, изр. второ АПК, е върнал частната жалба на М. против Определение № 936 от 30.07.2024 г. Мотивирал се е, че дадените с негово Разпореждане № 1110 от 01.10.2024 г. указания за отстраняване на нередовности в частна жалба против Определение № 936/30.07.2024 г. не са изпълнени в предоставения 7-дневен срок за това, поради което жалбата на лицето се явява нередовна. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява като частично основателна частната жалба на М. срещу Определение № 1367/20.11.2024г., постановено от Ямболския административен съд по адм. д.№ 209/23 година. Определението е неправилно в частта, в която съдът е върнал частната жалба на М. срещу Определение № 432/23.10.23 година, постановено по делото. Неправилно, съдът се е произнесъл в едно и също определение по искането на М. за освобождаване от заплащането на държавна такса и за предоставяне на правна помощ и със същото определение е и върнал частната касационна жалба. Това е така, тъй като влязлото в сила определение за отказ от освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ, би дало информация на М., че тези законови възможности са му отказани и той дължи изпълнение на указанията на съда за внасяне на държавна такса и за приподписване на частната жалба от адвокат. Тоест, след влизане в сила на определението на съда, с което му се отказва правна помощ и освобождаване от д.т., съдът следва да даде възможност на жалбоподателя да изпълни указанията му, вече знаейки, че исканията му във връзка с тях са отказани. Това в конкретния случай не е станало именно поради произнасянето от съда по исканията на М. с едно определение, с което е върната и частната му жалба. Определението на административния съд, в частта, в която е отказано освобождаването на М. от заплащането на д.т. по частната му жалба и предоставяне на правна помощ е правилно, тъй като молителят не е доказал чрез представена от нето декларация за семейно и имотно състояние, че не разполага с необходимите средства за заплащане на д.т. и за ангажиране на адвокатска защита. Нещо повече, по делото е представена справка от ответника от Агенцията по вписванията, видно от която е, че М. притежава недвижимо имущество. Обстоятелството, че жалбоподателят е лице с намалена работоспособност, установена с решение на ТЕЛК, не е достатъчно за да се уважат исканията му, респективно не освобождава съда да се произнесе по тях без по делото да е установено имущественото състояние на лицето. В конкретния случай, поради липсата на представена декларация от жалбоподателя за семейното му и имущественото му състояние, съдът няма въз основа на какво да прецени, че лицето е без доходи и източници на такива, за да го освободи от внасянето на д.т. и да му предостави правна помощ. Неправилно е определението в частта в която е върната частната касационна жалба на М., поради което следва да се отмени в тази част, а делото се върне на административния съд за процедиране съгласно указанията на настоящата инстанция. Основателна е частна жалба на М. против Разпореждане № 1505 от 18.12.2024 г., постановено по същото дело. Макар и след предоставения от административния съд срок, с частната си жалба против разпореждането за връщане на частната му жалба, М. сочи пороците / според него/ на Определение № 936/30.30.24г., както и искането му по отношение на обжалваното разпореждане. Липсват данни да са изпълнени указанията на съда за внасяне на д.т. и приподписване от адвокат на частната му жалба, но съдът следва да му даде отново указания за отстраняване на тези недостатъци и последна възможност за това, тъй като от мотивите на настоящото определение става ясно, че определението на ямболския административен съд, с което е отказано освобождаването на жалбоподателя от внасянето на д.т. и предоставянето му на правна помощ, е правилно и съответно на материалния закон. По тези съображения, Върховният административен съд