Определение от 18.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4830/2017 г.

Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на „Застрахователна компания Надежда“ АД, седалище и адрес на управление гр. София, [жк], ВЕЦ – Симеоново“ №999 срещу Решение №409-ОЗ от 10.03.2017 г. на Комисията за финансов надзор. С определение от съдебно заседание от 24.09.2024г. след изслушване на процесуалните представители и на двете страни, е допуснато изготвянето на съдебна експертиза със задачи, посочени в молба от жалбоподателя на л. 260 от делото. С определение от 07.10.2024 г. за вещо лице по делото е определена П. Д. К.. На 31.10.2024 г. по делото е постъпило възражение от Комисията за финансов надзор, с което се иска от съда да отмени определението за назначаване на П. К. като вещо лице, както и да не бъдат назначавани за вещи лице експертите Б. Б. и Р. С.. КФН сочи, че тези експерти са назначавани и изготвяли заключения по съдебни експертизи по сходни казуси между страните и са били повод за отлагане на делата поради късно представяне на заключенията си. Както и, че е неоправдано реализираното на нови съдебни разноски по това дело, при положение, че заключението няма до допринесе за изясняването на обективната истина по спора. Счита още, че съществуват основателни съмнения за безпристрастността на тези вещи лица. С молба от 06.11.2024 г. ЗК "Надежда" застъпва становище за неоснователност на възраженията на насрещната страна, тъй като те по същество не се различават от тези, направени в съдебното заседание, в което е назначена съдебната експертиза. Настоящият състав приема, че искането за отмяна на определението, с което П. Д. К. е определена за вещо лице по вече допусната експертиза, е неоснователно. Доводът на ответника, че съществуват основателни съмнения относно безпристрастността на вещото лице П. К., не е обоснован нито с конкретни факти, нито с някое от основанията за отвод на вещо лице по смисъла на чл. 22, ал. 1 ГПК, вр. чл. 196 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Обстоятелството, че експертът е участвал като вещо лице и по други сходни дела между страните не компрометира неговата безпристрастност. Неговата дейност винаги е подчинена на точно поставени въпроси, чийто отговор се формира въз основа на доказателствата, събрани по конкретното дело и специалните знания на експерта, при съобразяване с отговорността по чл. 291 НК. При липсата на конкретни фактически основания за отстраняването на вещото лице, такова не се налага. Доводът, че вещото лице не е изготвило в срок заключението си по сходни други дела също не представлява такъв, който да доведе до отстраняване на определеното вещо лице. Съгласно чл. 197, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 144 АПК вещото лице уведомява съда, когато не може да изготви заключението в определения срок, и посочва какъв срок му е необходим. Останалите доводи на ответника по същество се отнасят въобще до необходимостта от назначаването на експертиза и те са направени от страната още на съдебното заседание от 24.09.2024 г. и са взети предвид от съда при постановяването на протоколното му определение за допускане на съдебната експертиза. Водим от изложеното и на основание чл. 196, ал.2 и 4 ГПК вр. чл. 144 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение