Определение № 3491 от 21.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2543/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от Х. Фаиз, гражданин на Афганистан, принудително настанен в СДВНЧ-София, чрез процесуалния му представител адвокат В.Петков, срещу определение № 1266/02.02.2024 г., постановено по адм. дело № 1176/2024 г. по описа на Административен съд-София-град. Релевирани са твърдения за неправилност на определението, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на друго определение - за уважаване на искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорения пред първата инстанция акт. Ответникът – Началник на сектор „Миграция“ при ОД на МВР-Пловдив не взема становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема частната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С оспореното определение е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за спиране на допуснатото с разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК, предварителното изпълнение на заповед № 5386з-16/12.01.2024г. на Началника на сектор „Миграция“ при ОД на МВР-Пловдив ,с която е наложена ПАМ-връщане до страна на произход-Афганистан спрямо чужденеца Х. Фаиз-гражданин на Афганистан. За да постанови посочения резултат, обосновано от данните по делото, административният съд приема, че в случая не се установява никоя от законоустановените предпоставки по чл. 166, ал. 2 АПК за спиране на допуснатото с разпореждане на органа предварително изпълнение на оспорената заповед, тъй като с искането си частният жалбоподател не навежда конкретни твърдения за настъпването за него на значителна или трудно поправима вреда от предварителното изпълнение на акта, като същевременно не сочи и не представя и никакви доказателства в тази насока. Определението е правилно. Релевираният от жалбоподателя довод за непълнота и необоснованост на определението е неоснователен. Съгласно чл. 166, ал. 2 АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1 АПК, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, въз основа на нови обстоятелства. При тази законова регламентация, за да се произнесе съдът по реда на чл. 166, ал. 2 от АПК по същество на искането, е необходимо да е влязло в сила разпореждането, с което е допуснато предварителното изпълнение на административния акт. В случая, видно от доказателствата по делото Заповед№5386з-16/12.01.2024г., с която на жалбоподателя е наложена ПАМ-връщане до страна на произход-Афганистан и е допуснато предварително изпълнение на заповедта на основание чл.60 ал.1 от АПК е връчена на Х. Фаиз на 12.01.2024г. На 25.01.2024г. в АССГ с вх.№3197 е постъпила жалба от Фаиз против разпореждането за предварително изпълнение на заповедта, съдържащо и искане за възстановяване на срока за обжалване на разпореждането и против самата заповед за налагане на ПАМ, с инкорпорирано в същата искане за спиране предварително изпълнение на заповедта по чл.166 ал.2 от АП до влизане в сила на решението по жалбата срещу заповедта за налагане на ПАМ. С определение №1257/12.02.24г. по а.д.1176/2024 г. АССГ е разделил производствата, като производството по а.д.№1176/2024г. е продължило по жалбата на Фаиз срещу заповедта за налагане на ПАМ, включваща и искането за спиране по чл.166 от АПК, а производството по жалба срещу разпореждането за допускане на предварително изпълнение на заповедта, съдържащо и искане за възстановяване на срока за обжалване е отделено в самостоятелно производство, по което е образувано а.д.№1260/2024г. на АССГ.С определение№1386/06.02.2024г. съдът е оставил без уважение искането на Х. Фаиз за възстановяване на срока за обжалване на разпореждане по чл.60 ал.1 от АПК за допуснато предварително изпълнение на Заповед№5386з-16/12.01.2024г. на Началник сектор“миграция“при ОД на МВР-Пловдив и е оставил без разглеждане поради просрочие жалбата срещу разпореждането за допускане на предварително изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ.Определението е влязло в законна сила на 15.03.2024г., което налага извода, че по повод подадената от Фаиз жалба против Заповед за прилагане на ПАМ с искане за спиране по реда на чл.166 от АПК, към момента на подаване на жалбата, респективно при произнасянето на първоинстанционния съд е била налице предпоставката за допустимост и разглеждане на искането за спиране по чл.166 от АПК, а именно влязло в сила разпореждане,с което е допуснато по реда на чл.60 от АПК предварително изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ. Досежно основателността на искането, предвид изтъкнатите в частната жалба доводи /в по-голямата им част относими към производството по чл. 60, ал. 5 АПК и без правно значение в настоящото производство/, следва да се посочи, че при направено от жалбоподателя искане за спиране на предварителното изпълнение на акта, в негова тежест е да установи наличието на значителна или трудно поправима вреда от изпълнението на акта, както и обстоятелства, обосноваващи съобразно чл. 166, ал. 2 АПК, спирането на предварителното изпълнение, за разлика от производството по чл. 60, ал. 5 АПК по оспорване на издаденото от органа разпореждане, в което тежестта да установи наличието на материалноправните предпоставки по чл. 60, ал. 1 АПК за допускане на предварително изпълнение на издадения акт е на административния орган. Следователно, правилно първоинстанционният съд е съобразил, че с искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед, жалбоподателят не е релевирал никакви конкретни твърдения, нито е ангажирал доказателства, установяващи възможността от настъпването за него на значителна или трудно поправима вреда, вследствие на допуснатото с разпореждане на органа предварително изпълнение на акта. Доказателства в тази насока не са представени и на по-късен етап пред първата инстанция, включително и в настоящото, частно съдебно производство.В тази насока следва да се отбележи, че релевираните и в настоящата жалба доводи, че връщането на лицето в страната на произход-Афганистан преди приключването на спора относно законосъобразността на обжалваната заповед за налагане на ПАМ може да доведе за тежки и необратими последици и вреди, тъй като същият бил жертва на мъчения,причинени от [заличен текст] и съществувала опасност за живота и здравето на жалбоподателя са хипотетични и предполагаеми и неподкрепени с доказателства. При установената липса на условията по чл. 166, ал. 2 АПК за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед, правилно Административен съд-София-град, е оставил без уважение искането на частния жалбоподател за спиране на изпълнението й. Затова обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение