Определение № 60328 от 03.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1920/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. С. Г., с ЕГН [ЕГН], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 116 от 01.04.2020 г. по т.д. № 8/2020 г. на Апелативен съд – Пловдив, Търговско отделение, с което, след отмяна на постановеното от Окръжен съд – Пазарджик решение по т.д. № 339/2018 г. в частта, с която ЗАД“Алианц България“ АД е осъдено да заплати на И. Г. обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 23.06.2017 г. в размер на 35 000 лв./ разлика над 35 000 лв. до 70 000 лв./, ведно със законната лихва от 05.10.2017 г., искът по чл.432, ал.1 КЗ е отхвърлен за посочения размер. В касационната жалба се поддържа оплакване за материална незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Твърди се, че решаващият състав е нарушил принципа за справедливост и не е отчел всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, от значение за размера на претендираното обезщетение. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, предл.трето ГПК. Касационният жалбоподател счита, че относно приложението на принципа за справедливост, въззивният съд е допуснал противоречие със задължителната практика на ВКС – ППВС № 4/1968 г. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК липсват конкретни доводи във връзка с поддържаното самостоятелно основание за достъп до касация. В постъпил по делото писмен отговор от ЗАД „Алианц България“ АД е заявено становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за правилност на въззивното решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима. За да постанови обжалвания краен резултат, съставът на Апелативен съд – Пловдив, след преценка на доказателствения материал по делото, релевантен за приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, е приел, че при настъпило ПТП на 23.06.2017 г. в [населено място], ищецът е получил следните увреди: многофрагментно вътреставно счупване на лъчевата кост на лява ръка, рана в областта на дясното коляно с наличие на чуждо тяло в препателарната бурса и ангажиране на сухожилието на четириглавия мускул, контузия на дясната ръка в областта на пети пръст и фрактура на фалангата на пръста. Въззивният съдебен състав е съобразил съдебно-медицинската експертиза, според която: счупването на лъчевата кост е лекувано оперативно за репозиция и фиксация с външно фиксиращо устройство, последваща корекция на фиксатора и допълнителна фиксация с игла; фиксаторът е премахнат в болнично заведение 35 дни след травмата, а след това - направена гипсова имобилизация за 10 дни, с проведена двуседмична рехабилитация след сваляне на гипса. Според експерта, посоченото счупване е довело до трайно затрудняване движението на левия горен крайник за период от 2-2,5 месеца, при нормално развитие на оздравителния процес. Понастоящем движенията на ищеца са възстановени, с вероятност за болки и оток в ставата при усилена физическа работа, или влошаване на времето. По отношение контузията на коляното и нараняване на сухожилието на бедрото експертът е посочил, че раната е била обработена хирургично и възстановяването от същата е продължило 20-25 дни, без засягане на вътреставни структури и кости. Възстановяването на счупения пръст е приключило, без усложнения, за период от около три седмици. Апелативният съд е отчел понесените от ищеца болки, страдания и неудобства при лечението и възстановяването от посочените увреждания, както и продължителността им, последиците в психологичен план, установени от съдебно-медицинската експертиза и от разпитаните по делото свидетели А. и М.. За да определи размера на претендираното обезщетение, решаващият съдебен състав е зачел понесените от ищеца болки, невъзможността за самостоятелно обслужване, негативните последици от травмата, изразяващи се в това, че ищецът е станал раздразнителен и по-затворен, при положение, че преди произшествието е бил напълно здрав човек в разцвета на силите си. Съдът не е взел предвид: невъзможността ищецът да ходи на лов и да кара мотор, т.к. в показанията на разпитаните свидетели не се съдържат данни за психически травми по тази причина, а и в исковата молба липсват твърдения за такива вреди. Апелативният съд е игнорирал установената от свидетелите раздяла на ищеца с приятелката му, приемайки, че настъпването на такава не може да се свърже с произшествието. Не са възприети и показанията на св. М. относно невъзможността за ищеца да престира труд като електротехник, по съображения, че липсва договор във формата по чл.62, ал.1 КТ за заемане на такава длъжност преди ПТП. Предвид тези съображения и с оглед икономическата обстановка в страната, за реален размер на обезщетението за претърпените от ищеца вреди е счетена сумата от 35 000 лв. За разликата над тази сума до присъдените от първата инстанция 70000 лв., искът е отхвърлен. Настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че е налице основание за допускане на касационно разглеждане на делото по конкретизиран материалноправен въпрос - относно критериите за прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД при предявен пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ. Обжалването следва да се допусне за проверка съответствието на решението по този въпрос със задължителните за съдилищата указания, дадени в ППВС № 4/1968 год. Искането за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност, макар и немотивирано, следва да се прецени като неоснователно, доколкото липсват данни за наличие на тази квалифицирана форма на неправилност, в резултат на превратно прилагане на закона или явна необоснованост. За разглеждане на касационната жалба по същество не се дължи ДТ, на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение