Определение № 5640 от 26.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8997/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Аксес Файнанс“ АД против определение № 18565 от 30.05.2025г., постановено по адм. д. № 5232/2025г. от Административен съд София-град, с което е отменен акт от 19.05.2025г. на „Аксес Файнанс“ АД да се произнесе по същество по искането на М. Д. М. за достъп до лични данни по чл. 15, § 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679. По изложени доводи за неправилно приложение на материалния закон и процесуалните правила при постановяване на акта се иска отмяната му. В частната жалба е направено искане за намаляване на размера на присъдените с оспорения съдебен акт разноски в полза на М. Д. М.. Ответникът по частната жалба-М. Д. М., чрез адв. Димитров подава писмен отговор, в който оспорва жалбата. Претендира разноски. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение намира, че частната жалба е процесуално недопустима по следните съображения: С обжалваното определение е отменен изричен отказ на „Аксес Файнанс“ АД със седалище и адрес на управление гр. София, обективиран в акт от 19.05.2025г. да се произнесе по същество на искането на М. за достъп до лични данни по чл. 15, § 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679. Определението е постановено в производство по реда на раздел IV "Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт" на глава десета от АПК. Съгласно чл. 200, ал. 2 във връзка с чл. 197 АПК определението по жалбата срещу изричен отказ да бъде издаден индивидуален или общ административен акт може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство. Административният орган, сезиран с искане за издаване на административен акт не е страна в административното производство. Той е орган, носител на държавна власт, пред който се развива и който ръководи това производство. Тъй като няма качеството страна в административното производство, няма процесуално право на жалба срещу определението на съда, постановено по този ред. Неоснователни са доводите в частната жалба, че действието на администратора на лични данни по предявено до него искане за упражняване на права по Регламента няма правните белези на индивидуален административен акт, тъй като на администратора се вменяват задължения, а не правомощия, поради което не са налице процесуалните предпоставки за подаване на жалба от страна на субекта на данни. Тези твърдения не намират опора в закона, напротив- в Глава седма на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) е регламентирано упражняването на правата на субектите на лични данни, както и средствата за правна защита. В разпоредбата на чл. 39 ЗЗЛД е предвидено, че при нарушаване на правата му по Регламент /ЕС/ 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК като в това производство субектът на данни може да иска обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора или на обработващия лични данни. С цитираната разпоредба се установява единен процесуален ред за отговорността на всички администратори на лични данни независимо от тяхната правосубектност и притежавани качества (публични органи или частноправни субекти). По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение намира, че „Аксес Файнанс“ АД няма признато от закона право на жалба срещу определението на административния съд, с което е отменен отказа на дружеството да разгледа по същество отправеното до него искане, поради което частната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство - прекратено. По направеното искане за намаляване размера на присъдените разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат, компетентен да се произнесе по реда на чл. 248 ГПК е административният съд. След влизане в сила на настоящото определение делото следва да се върне на АССГ за произнасяне по искането. С оглед правния резултат на М. Д. М. следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 511,29 евро, възнаграждение за един адвокат. Воден от горното Върховният административен съд, състав на Пето отделение,