Определение № 44 от 19.04.2017 г. на ВКС по н. д. № 376/2017 г.

Производството е по реда на чл.43 т.3 от НПК. Образувано е по повод разпореждане от 27.03.2017 г. на председателя на Сливенския военен съд, постановено по НОХД № 35/2017 г., с което делото е прекратено и изпратено на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че процесуалното основание по чл.43 т.3 от НПК за промяна на местната подсъдност на делото е налице. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред Сливенския военен съд е образувано по обвинителен акт на Военноокържна прокуратура гр. Сливен срещу Д. Н. И. за престъпление по чл.202 ал.1 т.1 вр.чл.201 вр.чл.311 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.93 т.1 б.”а” от НК и М. Х. А. за престъпление по чл.202 ал.1 т.1 вр.чл.201 вр.чл.311 ал.1 вр.чл.20 ал.4 от НК. Всички възможни съдии от Сливенския военен съд са си направили отвод на основание чл.29 ал.1 т.1 б.”а” от НПК, тъй като са постановили присъдите по предходни разглеждания на делото. При това положение, Военен съд–гр.Сливен не може да образува съдебен състав, което налага определянето на друг, еднакъв по степен съд, на който делото да бъде възложено за разглеждане и решаване. Като взе предвид, че най-близко териториално разположения военноокръжен съд е в гр. Пловдив, настоящият съдебен състав на ВКС намери, че делото следва да бъде изпратено на същия за разглеждането му. По изложените съображения и на основание чл.43 т.3 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение