Определение № 174 от 28.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 1212/2019 г.
ВКСI търговско отделение28.05.2020 г.докладчик Васил Христакиев
Диспозитив
Потвърждава определение № 263/28.01.2019 г. по гр. д. № 2363/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове:
Мотиви
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е (съобразно допълнително депозираната уточняваща молба на жалбоподателите) срещу определение на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателите за изменение на въззивното решение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК. Ответникът ЗК „Уника“ АД не изразява становище. Частната жалба е неоснователна. Първоначално жалбоподателите-ищци са поискали от първоинстанционния съд изменение на решението му на основание чл. 248 ГПК, като се намали размерът на присъденото в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение с оглед отхвърлената част на исковете. Отказа на първоинстанционния съд жалбоподателите са обжалвали с частна жалба, която въззивният съд е отхвърлил като неоснователна с въззивното решение. С молба по чл. 248 ГПК жалбоподателите са поискали от въззивния съд изменение на решението му относно юрисконсултското възнаграждение за първоинстанционното производство. С обжалваното определение въззивният съд е отхвърлил молбата като неоснователна по съображения, че извън проведеното производство по чл. 248 ГПК въззивният съд не може да приеме за установен размер на разноските, направени в първоинстанционното производство, различен от размера, установен от първоинстанционния съд. Частна касационна жалба срещу съдържащото се в решението на САС въззивно определение по чл. 248 ГПК не е подадена. С оглед горното частната жалба се явява неоснователна. Неоснователен е доводът, че направеното пред СГС искане е представлявало частна жалба, а не искане по чл. 248 ГПК. С оглед ясно изложените в молбата съдържание и петитум правилно въззивният съд е възприел направеното искане като такова по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение и се е произнесъл съобразно това. Правилно също така въззивният съд е приел, че при приключено производство по чл. 248 ГПК въззивният съд не може да ревизира извода на първоинстанционния за размера на направените от страната разноски, а само да приведе размера на присъдените в полза на другата страна разноски в съответствие с изхода на делото във въззивната инстанция. С тези мотиви съдът