Определение № 52 от 25.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 649/2009 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молбата на адв. Й. Ц. Й., в качеството му на процесуален представител на ищците по т.д.№ 649/ 2009 год. на ВКС, ТК – И. К. П. и Г. Г. П., за изменение на постановеното по същото решение на второ търговско отделение на ВКС № 132 от 12.12.2012 год., в частта за деловодните разноски. Ответната по молбата страна, уведомена по реда на чл.248, ал.2 ГПК от Великотърновския апелативен съд/ което е извън правомощията на въззивната инстанция/ за искането на молителя е възразила бланкетно по основателността и. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира: Молбата за изменение на влязлото в сила решение на ВКС,ТК постановено по горепосоченото т.д.№ 649/ 2009 год. е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна и следва да бъде уважена. С постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 132/ 12.12. 2012 год., по т.д.№ 649/2009 год. състав на второ отделение на ВКС е отменил обжалваното от И. К. П. и Г. Г. П., двамата от [населено място],Р. област, въззивно решение на Великотърновския апелативен съд № 85 от 09.04.2009 год., по в.гр.д.№ 69/2009 год. и уважил предявените в субективно активно съединяване искови претенции, основани на чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./ до размера на присъдената сума. Позовавайки се на изхода на делото в касационната инстанция и на процесуалното правило на чл.78, ал.1 ГПК съставът на второ търговско отделение на ВКС е счел за основателно своевременно заявеното от ищците искане за присъждане на извършените общо от тях деловодни разноски във всички инстанции до размер на сумата 8030 лв., която им е присъдил, отчитайки отсъствието на приложен от страна на последните списък по чл.80 ГПК. Видно, обаче, от стр.2 от депозираната в с.з. от 25.09.2012 год. писмена защита от процесуалния представител на ищците - адв. Й. Й. – В., изготвеният списък на направените от доверителите му деловодни разноски за производството по делото, съответстващ на императивното изискване на чл.80 ГПК, е инкорпориран в обстоятелствената част на същата, което обстоятелство касационната инстанция е пропуснала да съобрази. Следователно съобразени общия размер на направените от ищците деловодни разноски за въззивната и касационната инстанция, възлизащ на сумата 9043 лв., удостоверен с приложените по делото договори за правна защита и съдействие за всяка една от тях и съответните платежни нареждания, както и обусловеното от извършено по реда на чл. 116, ал.1 ГПК/ отм./ изменение на първоначално предявените искове по чл.407, ал. ТЗ/ отм./ - чрез увеличаването им от по 5 000 лв. за всеки един от ищците на по 45 000 лв., допуснато от първоинстанционния съд с определение от 30.05.2008 год., а впоследствие - чрез намаляването им на по 25 000 лв./ определение от 05.11.2008 год. на ВТОС/, редуциране на претендираните на осн. чл. 78, ал.1 ГПК деловодни разноски за първата инстанция от 7 000 лв. на 3 888 лв., дават основание да се приеме, че на И. К. П. и на Г. Г. П. за всички инстанции всъщност се следва общо сумата 12 931 лв., която е и стойността на извършените от тях деловодни разходи по делото. От тази сума следва да бъде приспадната сумата 8 030 лв., присъдена с постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК по горепосоченото дело решение № 132 от 12.12.2012 год. на състав на ІІ-ро т.о. на ВКС. Следователно молбата по чл.248, ал.1 ГПК за присъждане допълнително на ищците на сумата 4901 лв. се явява основателна и следва да бъде уважена. В депозирания по реда на чл.248, ал.2 ГПК отговор насрещната страна [фирма], правоприемник на ответника ЗК [фирма], съгласно приложено у-ние № 20121113135533/13.11.2012 год., е не е направила възражение по чл.78, ал.5 ГПК относно общия размер на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение, поради което същият не подлежи на обсъждане. Водим от горното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.248, ал.1 и сл. ГПК, във вр. с чл.78, ал.1 ГПК