Определение № 41 от 04.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 2618/2013 г.

С молба, вх. № 9801/25.10.2013г. по деловодния опис на Върховен касационен съд, Д. М. С. от [населено място] е заявил, че прави отказ от предявеният от него иск и моли да бъдат обезсилени постановените в производството по разглеждането му решения на СтРС и СтОС. В резултат на дадени от ВКС, І т.о. указания молителят е уточнил, че прави отказ от предявеният от него иск – за признаване за установено по отношение на [фирма] – [населено място] че клаузата по т.11.1.3 от раздел ІІ от Договор за банков кредит, сключен между страните е нищожна на основание чл.146, ал.1, вр.143 ЗЗП като неравноправна и са уточнени решенията, чието обезсилване се иска. С молба №662 от 22.01.2014г. адв. Е. П. / подписала молбата – уточнение/ като пълномощник на Д. С. е представила изрично дадено й от молителя пълномощно за заявяване на отказ от същия иск. При тези фактически данни, налице са предпоставките по чл. 233 ГПК – молителят е инициирал производството по предявен от него иск – за признаване за установено по отношение на [фирма] – [населено място], че клаузата по т.11.1.3 от раздел ІІ от Договор за банков кредит, сключен между страните е нищожна на основание чл.146, ал.1, вр.143 ЗЗП, по който са постановени решения от сезирания Старозагорски районен съд и по въззивна жалба на молителя и Старозагорски окръжен съд. След отчитане, че молбата за отказ от така предявения иск изхожда лично от ищеца, а уточняващата молба - от представител на ищеца, с изрично дадено пълномощно и на основание чл.233, ал.1 ГПК, Върховния касационен съд, състав на първо търговско отделение