Определение № 7836 от 14.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5993/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба, подадена от Сдружение "Съюз за стопанска инициатива" гр. София против Национален план за действие по заетостта приет с Решение № 276/02.05.2025 на Министерски съвет на Република България. Излагат се доводи за допустимост на обжалването на посочения акт, както и се релевират съображения за неговата незаконосъобразност. Върховният административен съд, шесто отделение, като провери служебно изискуемите от закона процесуални предпоставки за допустимост на жалбата, прие следното: Съгласно чл.4 ал.2 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) по предложение на министъра на труда и социалната политика Министерският съвет приема ежегодно Национален план за действие по заетостта. Съгласно чл.9 ал.2 от Правилника за прилагане на ЗНЗ, с Националния план за действие по заетостта се определят действията за реализация на държавната политика за насърчаване на заетостта, защита на пазара на труда, професионално ориентиране, валидиране на професионални знания, умения и компетентности, обучение на възрастни, средствата по чл. 30а, ал. 1 ЗНЗ и техният размер. Според чл.10 ал.1 от ППЗНЗ министърът на труда и социалната политика ежегодно определя приоритетите, програмите и мерките, които се финансират от държавния бюджет и се включват в Националния план за действие по заетостта. При тези данни по делото съдът намира, че обжалваният Национален план за действие по заетостта не съставлява акт, годен да бъде обект на съдебен контрол. На първо място той не съдържа белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, макар и издаден от колективен орган на изпълнителната власт с него не се създават права или задължения или непосредствено да се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани и организации. При анализа на съдържанието му е видно, че плана не съставлява и общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК. Няма за адресат неограничен кръг правни субекти, независимо че е с правно действие в рамките на една календарна година. Същият не може да се квалифицира и като нормативен акт по смисъла на чл.75 от АПК доколкото в него не са формулирани правила за поведение. В този смисъл не съдържа административноправни норми и не е издаден по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен. Съгласно чл. 6 от Закона за нормативните актове (ЗНА), Министерският съвет издава постановления - 1. когато приема правилници, наредби или инструкции; - 2 когато урежда съобразно законите неуредени от тях обществени отношения в областта на неговата изпълнителна и разпоредителна дейност. Издаденият акт има вторичен характер, доколкото е издаден с цел реализацията на държавната политика за насърчаване на заетостта и за изпълнение мерките предвидени в тази насока в държавния бюджет на РБългария за 2025 г., Програма "Развитие на човешките ресурси" (2021 – 2027 г.), Национален план за възстановяване и устойчивост, Програма „Развитие на регионите“ (2021 – 2027г.) и др. т.е. е издаден в рамките на упражняване на оперативна самостоятелност при ръководене изпълнението на държавния бюджет и други европейски програми. Приетият Национален план за действие по заетостта третира въпроси, които имат изцяло ненормативен характер. С него не се създават правила за поведение, който да са задължителни за гражданите и организациите. По съществото си същият има характер на стратегически програмен документ и очертава насоките на работа на държавната администрация в сферата на насърчаване на заетостта. На второ място съгласно разпоредбите на чл. 147 и чл. 186 от АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Наличието на правен интерес е положителна абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на жалбата по същество, за което съдът е длъжен да следи служебно. В конкретния случай настоящият съдебен състав не установи личен, пряк и непосредствен правен интерес за жалбоподателя от оспорване на атакувания план, тъй като последния не съдържа властническо волеизявление, което да поражда или да е в състояние да породи промени в правната сфера на жалбоподателя. В тази насока е и цитираната в придружителното писмо на МС на РБ съдебна практика, вкл. Определение № 5931 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4833/2013 г., 5-членен с-в, Определение № 11152 от 19.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4233/2020 г., V о. Определение № 14 от 04.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11072/2020 г., 5-членен с-в. С оглед на изложеното до тук следва, че жалбата, по която е образувано административното дело е процесуално недопустима. Това правнорелевантно обстоятелство ангажира като последица оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване образуваното по нея съдебно производство. Водим от гореизложеното и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,