Определение № 31 от 22.03.2022 г. на ВКС по н. д. № 234/2022 г.

Производството е образувано по реда на чл.44 ал.1 от НПК във връзка със спор за подсъдност между Районен съд – гр.Мадан и Софийски районен съд, повдигнат от последния. Постъпило е писмено становище от прокурор от ВКП, според което делото следва да бъде възложено за разглеждане на Районен съд- гр.Мадан, където е започнало производството. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото, намери следното: Пред Мадански районен съд е било образувано н.ч.д №142/2021 г.по искане на зам.районен прокурор при Районна прокуратура- гр.Смолян за задължително настаняване за лечение на лицето Ю. С. К., по реда на чл.157 във вр.с чл.155 от Закона за здравето. След провеждане на няколко съдебни заседания, в които са били разпитани свидетели и е била назначена и изготвена Съдебно-психиатрична експертиза, с протоколно определение от 02.03.2022 г., постановено по горното дело, Районен съд- гр.Мадан е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд-гр.София. Образуваното пред Софийски районен съд н.ч.д №3234/2022 г. е било прекратено с разпореждане №3170 от 14.03.2022 г. и на основание чл.44 ал.1 от НПК е бил повдигнат спор за подсъдност пред ВКС. Съгласно разпоредбата на чл.156 ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/, „ Задължителното настаняване и лечение на лицата по чл. 155 се постановява с решение от районния съд по настоящия адрес на лицето “. От внесеното в Районния съд искане на прокуратурата е видно, че се претендира задължително настаняване на Ю. С. К. по реда на чл.157 във вр с чл.155 от ЗЗ. С други думи, местно компетентният съд да се произнесе по това искане е районният съд по настоящият адрес на лицето. По делото обаче не се съдържат официални документи, удостоверяващи в кое населено място е настоящият адрес на Ю. К.. При това положение Районен съд-гр.Мадан е направил недопустимо предположение, че това е гр.София в каквато насока е била предоставена информация от К.. Извън горното, от приложените по делото материали се установява, че Ю. К. живее в град Мадан, където и работи, като същата е била призовавана по частното дело именно от адрес в гр.Мадан. С оглед на изложеното и доколкото липсват обективни данни за настоящия адрес на исканото за настаняване лице, касационият състав счита, че съдът, който следва да разгледа делото е Районен съд- Мадан, пред който същото е започнало и са били проведени процесуални действия. Допълнителното позоваване на РС-гр.София на разпоредбата на чл.43 т.1 от НПК има своя резон, доколкото всички тринадесет свидетели по делото живеят в гр.Мадан, което също представлява основание за промяна на местната подсъдност. Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето наказателно отделение