Определение № 61 от 12.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 512/2019 г.

ВКСIV гражданско отделение12.02.2019 г.докладчик Ерик Василев

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА определение № 240 от 23.07.2018 г. по частно гр.д. № 1959/2014 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, с което се връща частна жалба вх. № 84976/19.06.2018 г. на Г. А. Ч. против определение № 32/24.01.2018 г. за поправяне на очевидна фактическа грешка по същото дело. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производство по чл.278, вр с чл.274, ал.2 ГПК. Образувано по частна жалба с вх. № 7476/11.08.2018 г., с уточнение от 26.01.2019 г. на Г. А. Ч. срещу определение № 240 от 23.07.2018 г. по ч.гр.д. № 1959/2014 г. на Върховния касационен съд, с което се връща частната му жалба вх. № 84976/19.06.2018 г. против определение № 32/24.01.2018 г. за поправяне на очевидна фактическа грешка по същото дело, което не подлежи на обжалване. В частна жалба против определението за връщане се твърди, че е неправилно и се иска неговата отмяна, а също и да бъде освободен жалбоподателят от държавна такса като му се предостави правна помощ. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че определението подлежи на обжалване с частна жалба на основание чл.274, ал.1, т.1 ГПК, тъй като с него се с него се прегражда по-нататъшното развитие на делото. За да постанови връщане на частната жалба вх. № 84976/19.06.2018 г. на Г. А. Ч., съдът е приел, че неговото определение № 32 от 24.01.2018 г. по частно гр.д. № 1959/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о. е окончателно и не подлежи на обжалване. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че определението за връщане на частната жалба вх. № 84976/19.06.2018 г. на Г. А. Ч. е съобразено с изискванията на закона, поради следните съображения: С определение № 339/12.10.2018 г. съдът е освободил жалбоподателя от внасяне на дължимата държавна такса и се е произнесъл окончателно по искането за предоставяне на правна помощ. По доводите в частната жалба: Преди постановяването на всеки съдебен акт, съдът е длъжен да прецени процесуалната допустимост на искането и след това да се произнесе по неговата основателност. Определение № 32/24.01.2018 г. за поправяне на очевидна фактическа грешка не може да бъде обжалвано, тъй като с него се отстранява грешка в определение, което е окончателно и също не подлежи на обжалване съгласно изричната норма на чл.247, ал.4 ГПК. В случая, жалбоподателят е подал частна жалба срещу определение по частно гр.д. № 1959/2014 г. на ВКС, което не подлежи на обжалване, поради което правилно и законосъобразно е била върната като процесуално недопустима от съдебния състав на Върховния касационен съд, Трето отделение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

Цитирани разпоредби

4