Определение № 10540 от 21.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9507/2022 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от В. Свиленова, от [населено място], чрез процесуален представител А. Живков против Разпореждане от 19.08.2022 г., постановено по адм. дело № 8581/2021 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е оставено без уважение искането й за освобождаване от държавна такса по касационна жалба. След преценка на редовността и допустимостта, на 04.07.2022 г., касационната жалба на Свиленова против Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 3967 от 14.06.2022 г. по адм. дело № 8581/2021 г. на АССГ е оставена без движение от първоинстанционния съд по реда на чл. 213а, ал. 1 от АПК с указание за заплащане на държавна такса от 30 лева по сметка на ВАС и представяне на документ за това в 7-дневен срок от получаване на съобщението. В рамките на 7-дневния срок за изпълнение в АССГ постъпва отговор, наименован „възражение за незаконно определяне на държавна такса- искане за освобождаване от държавна такса на осн.чл.83, ал.2 ГПК“, заведен с вх. № 26454/13.07.2022 г. по описа на АССГ. В молбата е изложено становище, че В. Свиленова не дължи държавна такса, тъй като е отговаряла и отговаря на условията на чл.120 от КСО като осигурено лице за всички осигурителни случаи и е освободено от внасянето на държавна такса по силата на закона. Алтернативно посочва, че, на основание чл.83, ал.2 от ГПК, моли да бъде освободена от заплащане на държавна такса по делото в размер на 30 лева поради затруднено социално и материално положение. Представя и декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК. Съдията-докладчик в АССГ, със свое разпореждане от 19.08.2022 г., позовавайки се на разпоредбата на чл.227а, ал.4 от АПК и излагайки мотиви относно приложението на чл.83, ал.2 от ГПК, е оставил без уважение искането на В. Свиленова за освобождаване от държавна такса за касационно оспорване на Решение за поправка на очевидна фактическа грешка №3967 от 14.06.2022 г. по адм. дело №8581/2021 г. на АССГ, като е оставил повторно без движение жалбата, указвайки в 7-дневен срок от получаване на разпореждането същата да представи документ за внесена държавна такса в размер на 30 лева по сметката на ВАС, отново предупреждавайки, че при неизпълнение на указанията, жалбата ще бъде върната. В рамките на 7-дневния срок за изпълнение касационната жалбоподателка е депозирала частна жалба пред АССГ до Върховен административен съд срещу Разпореждане от 19.08.2022 г., постановено по адм. дело №8581/2021 г. на АССГ, с която счита разпореждането за постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Настоящият съдебен състав счита, че оспореното разпореждане е правилно. Съдът, преценявайки разпоредбата на чл. 227а ал. 4 от АПК и тази на чл. 120, ал. 1 от КСО, намира че в конкретния случай, приложима е цитираната правна норма от АПК, тъй като е приета и е влязла в сила след приемането и действието на разпоредбата на чл. 120 от КСО. В чл. 227а ал. 4 от АПК законодателят изрично е посочил, че "независимо дали по делото има определяем материален интерес или не, таксите при касационно обжалване по дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане са 30 лева за гражданите... " Разпоредбата на чл. 227а, ал. 2 от АПК предвижда хипотеза, при която съдът може да освободи физическо лице от внасяне на държавна такса, ако същото няма достатъчно средства да я заплати. Страната е длъжна да представи убедителни доказателства, че са налице условията, визирани в закона, които обосноват невъзможност за заплащане на дължимата държавна такса. Частният жалбоподател не е обосновал искането си по чл. 227а, ал. 2 от АПК с конкретни доводи и не е представил доказателства, които биха позволили да се изгради обосновано заключение за необходимостта от освобождаването му от държавна такса. Частният жалбоподател не е изпълнил това изискване и след нарочни указания да представи доказателства по чл. 227а, ал. 2 от АПК. Депозираното удостоверение и декларация от Свиленова, удостоверяващи получавания от последната доход, притежавано движимо и недвижимо имущество, са недостатъчни, с оглед изброените в ал. 2 на чл. 227а от АПК, предпоставки, въз основа на които съдът може да се произнесе относно искането на частния жалбоподател за освобождаване от дължимата държавна такса. При това положение, съдът намира, че искането е неоснователно и следва да се остави без уважение. По тези съображения, следва да се приеме, че правилно съдът е оставено без уважение искането на В. Свиленова за освобождаване от държавна. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно,във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,