Определение № 50006 от 19.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3202/2020 г.

С определение №333 от 12.08.2020 г. по ч. гр. дело №2237/2020 г. на ВКС, III г.о. е спряно изпълнението на решение №3113 от 19.05.2020 г. по гр. дело №6969/2019 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 22.03.2019 г. по гр. дело №1824/19 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение Е. Х. В. е осъдена на основание чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД да върне на И. Д. П. и С. Л. П. апартамент № ..., находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „.“, ет..., заедно с мазе № ... С определение №640 от 18.07.2022 г. по гр. дело №3202/2020 г. на ВКС, III г.о. не е допуснато касационно обжалване на решение №3113 от 19.05.2020 г. по гр. дело №6969/2019 г. на Софийския градски съд. На 25.07.2022 г. И. Д. П. и С. Л. П. са предявили срещу Е. Х. В. иск за обезщетение на вредите от забавеното изпълнение на задължението по чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД, за което са уведомили ВКС с писмена молба от същата дата. С молба вх. №7199/05.09.22 г. Е. Х. В. е поискала да и бъде върнато внесеното обезпечение от 6 000 лв. за спиране изпълнението на въззивното решение. Искането е отхвърлено, защото в случая има спиране по реда на чл.282, ал.2 ГПК на изпълнението на въззивното решение, като внесената гаранция не е предназначена за удовлетворяване на признатото с решението имуществено притезание, а за обезщетяване на вредите от забавеното изпълнение на задължението по чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД. Ответниците по молбата са предявили иск за обезщетяване на такива вреди в срока по чл.282, ал.4 ГПК, поради което е налице основание за задържане на внесеното обезпечение/В този смисъл е определение №348 от 26.10.2018 г. по т.д. №2487/2016 г. на ВКС, II т.о./. С молба вх. №52166/11.12.25 г. Е. Х. В., подадена чрез пълномощника и адвокат В. Б., отново е поискала да и бъде върнато внесеното обезпечение от 6 000 лв. за спиране изпълнението на въззивното решение. Въпреки дадената и възможност, тя не е представила влязло в сила решение, с което искът на И. Д. П. и С. Л. П. срещу нея за обезщетение на вредите от забавеното изпълнение на задължението по чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД е отхвърлен. Ето защо молбата трябва да се остави без уважение. Постъпило е и искане с вх. №50720 от 25.03.2026 г. от частен съдебен изпълнител М. Б. да се преведе внесената като гаранция сума по делото по негова специална банкова сметка за удовлетворяване на други вземания на И. Д. П. и С. Л. П. срещу Е. Х. В.. Съобразно т.2 на ТР№6 от 23.10.2015 г. по тълк. дело №682014 г. на ОСГТК на ВКС с ъдът не представлява трето задължено лице по смисъла на чл.508 ГПК по отношение на вземания за суми, внесени като гаранция по сметка на съда. Залогът на парична сума, внесена като гаранция по сметка на съд на основание чл.391, ал.2 ГПК, чл.398, ал.2 ГПК и чл.282 ГПК се учредява при условията на чл.181, ал.1 ЗЗД чрез внасяне на сумата по банковата сметка на съответния съд. При липса на договор между страните заложното правоотношение се подчинява на особени правила, уредени в специални правни норми на процесуалния закон относно процедурата и предпоставките за освобождаване на сумата от залогодържателя /съдът/ чрез връщането й на залогодателя или превеждане по сметка на съдебния изпълнител за удовлетворяване на вземането на залогополучателя, респ.отказ от освобождаване на сумата в случаите, когато гаранцията е внесена като обезпечение за причинени вреди на насрещната по спора страна и последната е предявил иск за обезщетяването им /чл.403, ал.2 и чл.282, ал.4 ГПК/. Производството по освобождаване на внесени като гаранции по сметка на съд суми е уредено като двустранно – чл.403, ал.2 ГПК – и съдът се произнася като вземе предвид исканията и възраженията на всяка от страните, т.е. при осъществяване на правораздавателна дейност и е обвързан да предприеме предписаното от правната норма действие /задържане на сумата, връщането й на залогодателя или превеждане по сметка на съдебния изпълнител за удовлетворяване на кредитора залогополучател, респ. превеждането й в държавния бюджет при условията на чл.82 ГПК/ в резултат на правния извод коя от хипотезите на правната норма е приложима. Уредената в процесуалния закон специална процедура по освобождаване на внесена като гаранция по сметка на съд сума, изключва възможността съдът да бъде трето задължено лице по смисъла на чл.507 и чл.508 ГПК срещу което всеки кредитор на длъжника-залогодател да има право да насочи изпълнение на свое парично вземане. Ето защо искането е неоснователно. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение