Решение № 469 от 30.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 164/2010 г.

Решение № 469 от 30.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 164/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 816 от 28.07.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 1415 от 11.11.2009 г. по гр. д. № 222/2009 г. на Варненския окръжен съд. Касаторите, ответници в производството - Б. С. В. и Й. Б. В., чрез пълномощника им адв. Е. Д., поддържат, че ищците не са установили материалната си легитимация като собственици на възстановения им имот, същият не е идентичен със спорния такъв, както и че са налице предпоставките на § 4 "а" ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на което същите се намират в имота и противопоставят успешно своите права. Ищцата Й. К. Н. не е взела становище по жалбата. Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди доводите на касаторите и съгласно данните по делото, намира следното: С обжалваното решение е оставено в сила първоинстанционното решение № 3250 от 5.10.2007 г. по гр. д. № 7952/2006 г. на Варненския районен съд, с което касаторите са осъдени да предадат на Й. К. Н. владението върху поземлен имот № 1017 по КП "А. м.", част втора от 1990 г., целият с площ 600 кв. м., а по скица 578 кв. м., представляващ част от имот № 6868 по КП от 1956 г., целият с площ 5.120 дка, находящ се в м. "М. г. " и е отменен нотариалния им акт № 59/94 г., издаден на основание § 4"а" ПЗР на ЗСПЗЗ. За да постанови този резултат, въззивният съд приел, че ответниците не са установили по безспорен начин наличието на изискуемите се от закона предпоставки за трансформиране на правото им на ползуване върху имота в право на собственост, за да го противопоставят успешно на предявения против тях ревандикационен иск от ищцата, в полза на която е възстановен имота с решението на поземлената комисия. Макар и да е налице предоставено право на ползуване и в имота да има изградена сграда преди релевантния момент 1.03.91 г., то заплащането на цената по оценителния протокол е след тримесечния срок по § 4 "а", поради което и фактическият състав по изкупуването не е завършен. На второ място, въззивният съд е намерил за неоснователно и възражението на ответниците за наличие на придобивна давност от датата на плащане на цената - м. февруари 1994 г., с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 2 З., предвиждаща незачитане на владението до влизането й в сила на 21.11.97 г. От този момент до предявяването на иска против тях не е налице необходимия десетгодишен давностен срок, поради което и същите не могат да се легитимират за собственици и на това придобивно основание. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за срока за плащане на цената на имота от ползвателите, предвиден в § 4 "а" ПЗР на ЗСПЗЗ, с оглед изменението на закона с Д. в. бр. 83 от 30.09.93 г., в сила от същата дата. Доколкото по този въпрос, касаещ наличието на една от предпоставките за трансформиране правото на ползуване в право на собственост, при различие в правната уредба относно предвидения срок за заплащане на цената, липсва конкретна съдебна практика, то съставът на касационната инстанция е приел необходимост от тълкуване на законовата разпоредба, действувала към момента на плащането на цената от ответниците - 14.02.94 г. и поради това е допуснал касационното разглеждане на въззивното решение. В него съдът е приел, че плащането е извън тримесечния срок, установен с последващата разпоредба на закона с изменението й с Д. в. бр. 98/97 г. Като взе предвид данните по делото и правените от страните доводи, настоящият състав на ВКС приема следното: Установено е от заключенията на техническите експертизи, че спорният имот № 1017 попада в границите на възстановения на ищцата земеделски имот с площ 5.120 дка, както и, че на ответниците им е предоставено право на ползуване върху него, на основание ПМС № 76 с удостоверение № 70 от 4.04.80 г. на ОбНС - гр. В. Установено е, че същият е застроен със сграда, предназначена за обитаване и отговаряща на нормите за сезонни постройки, преди 1.03.91 г., с оглед данните за нанасянето й в кадастралния план от 1988 г., в какъвто смисъл са свидетелските показания и заключението на тройната техническа експертиза. Оценителният протокол на Община В. е с дата 16.09.93 г., връчен на касаторите на 12.10.93 г., а плащането на определената с него цена е от 14.02.94 г. Въззивният съд е приел, че плащането е извън тримесечния срок, установен в § 4 "а", поради което и не са налице основанията за придобиване право на собственост на това основание. Изводът е в нарушение на материалния закон, уреждащ една от предпоставките за завършване на фактическия състав на трансформацията на правото на ползуване в право на собственост - заплащане на земята в определен срок. Към момента на изготвяне на оценката е в сила разпоредбата на § 4 "а", ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ в редакцията й с Д. в. бр. 105/92 г., предвиждаща краен срок за заплащане на цената до 30.09.93 г. От тази дата законът е изменен с изм. в Д. в. бр. 83/93 г., в сила от същата дата - 30.09.93 г., и горния срок е удължен до 30.09.94 г., поради което и извършеното от касаторите плащане на 14.02.94 г. следва да се приеме направено в определения в закона срок за това. Тъй като са налице всички предпоставки за трансформиране на правото им на ползуване върху имота в право на собственост, то съгласно § 4 "а" тяхното вещно право успешно се противопоставя на правата на ищцата, в полза на която е възстановен имот, намиращ се в терен по § 4 и ги изключва, на основание на закона. Като е направил обратен извод за липса на предпоставката за плащане на цената на имота, прилагайки предвиден в последващата редакция на закона с Д. в. бр. 98/97 г. - тримесен срок за това от влизане в сила на оценката, въззивният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон. Поради това същото следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск по чл. 108 ЗС се отхвърли. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на касаторите следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 2 223.43 лв. за всички инстанции. С оглед на горното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК настоящият състав на ВКС, II г. о.