Определение № 3142 от 25.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8415/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Стара Загора, чрез юрк. Д. Вълчева като процесуален представител, против решение № 1990 от 14.06.2024 г. по адм. дело № 134/2024 г. на Административен съд – Стара Загора. С касационната жалба се твърди недопустимост и неправилност на оспореното съдебно решение. Прави се искане за обезсилване или отмяна на същото. Претендират се разноски. Възразява се срещу размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника. Ответникът - ЕТ „Д. 91-ДПИ-Д. Петрова“, чрез пълномощника си адв. Д. Димитров, представя писмен отговор със становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски по приложен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за недопустима поради следното: Оспореното решение е постановено по жалба на ЕТ „Д. 91-ДПИ-Д. Петрова“ срещу заповед № 10-00-102/18.01.2024 г. на кмета на община Стара Загора, с която на основание чл.57а, ал.1, т.2 ЗУТ е наредено премахване на преместваем обект „навес за паркиране № 3“, находящ се в УПИ ХІІІ-за озеленяване, УПИ ІХ-за църква и УПИ ХІ-за обществено и делово обслужване, кв.604 - „Три чучура-север“ по плана на гр. Стара Загора, т.е. предмет на обжалване пред административния съд е заповед за премахване на обект по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗУТ. Съгласно изричната разпоредба на чл. 215, ал. 7, т. 4 ЗУТ (нова - ДВ бр. 25/2019 г.), решенията на първоинстанционния съд по жалби срещу индивидуални административни актове за премахване на обекти по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗУТ, са окончателни. От горното следва, че решението на Административен съд – Стара Загора не подлежи на касационно оспорване и предявената касационна жалба е недопустима. Без значение за съществуването на правото на касационна жалба е указанието в съдебното решение относно обжалваемостта му. Критерият за допустимостта на жалбата е обективен и следва от процесуалния закон. При недопустимостта на касационната проверка, произтичаща от посочената процесуална норма, жалбата срещу решението на административния съд следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство пред ВАС – прекратено на основание чл. 215, т. 4 АПК. Протоколното определение за даване ход на делото по същество подлежи на отмяна на осн. чл. 253 ГПК вр. чл. 144 АПК. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция и на осн. чл. 143, ал. 3 АПК, на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски, дължими от община Стара Загора. Относно размера на претендираните разноски от 1300,00лв., представляващи възнаграждение за един адвокат, касаторът е предявил възражение за прекомерност. След преценка на действителната фактическа и правна сложност на делото на осн. чл.78, ал.5 ГПК вр. с чл.144 АПК, настоящият състав на касационната инстанция го приема да основателно. Етапът на съдебното производство и предметът на касационната проверка, ограничават участието на адвоката до изготвяне на писмен отговор по касационната жалба, поради което заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да се намали. Съобразявайки критерия по чл.78, ал.5 ГПК, както и решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, което е задължително за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, съдът присъжда в полза на ответника адвокатско възнаграждение в размер на 750,00лв., което се дължи от община Стара Загора. Воден от горното и на основание чл. 215, т. 4 АПК във връзка с чл. 215, ал. 7, т. 4 ЗУТ, Върховният административен съд, състав на второ отделение,