Решение № 764 от 19.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1645/2009 г.

Решение № 764 от 19.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1645/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 1692/22.12.2009 г. по настоящото дело е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационно обжалване на въззивно решение № 218/15.07.2008 г. по гр. д. № 297/2009 г. по описа на С. окръжен съд, г. о. по подадена от ответника по исковата молба [община] по следните процесуалноправни въпроси:

1. Какво следва да се разбира по законовия термин "указание" по смисъла на чл. 260, т. 3 ГПК? и 2. Как следва да процедира въззивният съд съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, в случай, че в жалбата са указани пороците на първоинстанционното решение, но същите не са подробно мотивирани, т. е. чл. 269 ГПК дава ли възможност на въззивния съд да не преценява изцяло правилността на първоинстанционното решение в обжалваната му част след като не са указани пороците на същото решение или тези пороци според последния съд не са в достатъчна степен мотивирани? на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По поставените въпроси настоящият състав на Върховния касационен съд, IV г. о., намира следното:

На първия от поставените въпроси, а именно "Какво следва да се разбира по законовия термин "указание" по смисъла на чл. 260, т. 3 ГПК?", следва да се посочи, че в случая не става въпрос за указание, което съдът отправя към някоя от страните, като например указания за изправяне нередовност на искова молба, или указания за изправяне нередовност на жалба. В случая като "указание" по смисъла на чл. 260, т. 3 ГПК следва да се разбират конкретните оплаквания, доводи, поради които жалбоподателят не е доволен от обжалваното от него решение или определение.

По втория от поставените въпроси, а именно "Как следва да процедира въззивният съд съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, в случай, че в жалбата са указани пороците на първоинстанционното решение, но същите не са подробно мотивирани, т. е. чл. 269 ГПК дава ли възможност на въззивния съд да не преценява изцяло правилността на първоинстанционното решение в обжалваната му част след като не са указани пороците на същото решение или тези пороци според последния съд не са в достатъчна степен мотивирани?", настоящият състав на ВКС, IV г. о., намира, че в случая е налице разлика между правомощията на въззивната инстанция по новия ГПК и тези по отменения процесуален закон.

По отменения ГПК дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата като без да представлява нейно повторение, я продължава. При въззивното обжалване, проверката на първоинстанционното решение е страничен, а не пряк резултат от дейността на този съд, която е решаваща по същество. При въззивното производство съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Той достига до свое собствено решение по отношение на иска като извършва в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд. В тази връзка въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща. Поради това тя не може направо да потвърди фактическите и правните констатации на първата инстанция като запише в мотивите на решението си, че те са законосъобразни и обосновани. Дори тогава, когато е възприела мотивите на първоинстанционното решение поради пълното съвпадение на фактическите и правни изводи и защото нейната решаваща дейност е била в същия обем като първоинстанционната, въззивната инстанция всъщност обосновава собствените си изводи, които са резултат на осъществена от нея решаваща, а не контролна дейност - т. 19 ТР № 1/4.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно сега действуващия ГПК, по който е започнало разглеждането на настоящия спор, правомощията на въззивния съд са строго лимитирани. Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси, отнасящи се до правилността на първоинстанционното решение, той е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Следователно при липса на конкретни оплаквания във въззивната жалба съдът не е задължен да извършва служебно проверка на правилността на първоинстанционното решение.

По касационната жалба.

В обжалваното решение е прието, че обжалваното решение е валидно и допустимо и като въззивният жалбоподател - [община], не е изложил конкретни доводи за неговата неправилност съдът не дължи служебно произнасяне по правилността на първоинстанционното решение в обжалваната част. С въззивното решение са изложени и изводи по жалбата на ищцата Н. П., като е уважена жалбата й в частта относно лихвата.

В касационната жалба на ответника по исковата молба се навеждат доводи за неправилност на съдебния акт с оглед приложението от съда на чл. 269 ГПК. Сочат се и оплаквания във връзка с изводите на първата инстанция. Не се правят оплаквания относно изводите на съда за присъдената с въззивното решение лихва. Претендират се разноски.

В съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя - адв. Р.

Ответницата по касация Н. В. П. не заявява становище в настоящото производство.

Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становището на процесуалния представител на касационния жалбоподател, изразено в съдебно заседание и на основание чл. 290 ГПК, намира за установено следното:

Решението на С. окръжен съд е правилно.

С оглед отговора на поставените въпроси и предвид категоричността на разпоредба на чл. 269 ГПК обосновано и законосъобразно въззивната инстанция е приела, че не дължи произнасяне по правилността на първоинстанционното решение. Поради това и касационната инстанция не дължи отговор на оплакванията, които визират изводите на първоинстанционния съд.

Поради това касационната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното решение - в сила.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1, хипотеза първа ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.