Определение № 4331 от 25.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2305/2024 г.

Производството е по чл. 282 ГПК. По силата на т. 39 от Правила за образуване, случайно разпределение и насрочване на делата във Върховния касационен съд, утвърдени от Председателя на ВКС със Заповед № 645 от 19.07.2022 г., компетентен да се произнесе по искането за освобождаване на обезпечението, внесено по ч.гр.д.№ 4521/2021 г. на ВКС, ІІ г.о. (в производството по което, с Определение № 60134 от 12.11.2021 г., е спряно изпълнението на невлязло в сила въззивно решение на Апелативен съд – София) е настоящият състав на ВКС, пред когото е приключило производството по касационната жалба. С Определение № 3768 от 21.07.2025 г. по гр.д.№ 2305/2024 г. на ВКС, ІІ г.о., образувано по касационната жалба, подадена от Д. В. П. срещу осъдителната част на въззивно Решение № 96 от 29.01.2024 г. по в.гр.д.№ 354/2023 г. на Апелативен съд – София, 4 гр.състав, не е допуснато касационно обжалване на въззивния акт. Постъпило е Искане вх.№ 15183 от 14.08.2025 г. за превеждане на сумата, внесена като гаранция по реда на чл. 282 ГПК, по специалната банкова сметка на ЧСИ О. М. – за погасяване на задълженията на Д. В. П., произтичащи от влязлото в сила осъдително въззивно Решение № 96 от 29.01.2024 г. по в.гр.д.№ 354/2023 г. на Апелативен съд – София, 4 гр.състав, които са предмет на изп.д.№ 2021 8460400 579. След извършена служебна проверка се потвърждава наличието на внесената като гаранция сума в размер на 20 127,79 лв. по сметката за обезпечения на ВКС към 27.08.2025 г. След дадена възможност на страните да заявят становища по искането на ЧСИ О. М., такова е постъпило от ищцата Л. Т. Н. чрез адвокат Е. Л. (вх.№ 16143 от 03.09.2025 г.), с което се потвърждава висящността и предмета на изп.д.№ 2021 8460400 579, както и се настоява за извършването на незабавен превод по специалната сметка на ЧСИ. Не е постъпило становище от Д. В. П. в определения от съда 1-седмичен срок, който е изтекъл на 18.09.2025 г., четвъртък, присъствен ден. Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015 г. по тълк.д.№ 6/2014 г. на ВКС, ОСГТК, обезпечението по чл. 282, ал. 2 или ал. 3 ГПК, обезпечаващо изпълнението на невлязлото в сила решение за парично вземане или на вредите от забавеното изпълнение на невлязлото в сила решение, по своята правна същност представлява залог на парична сума, учреден съгласно чл. 181, ал. 1 ЗЗД. В този случай липсва договор между страните по заложното правоотношение, поради което процедурата и предпоставките за освобождаване на сумата от залогодържателя (съда) са подчинени на особени правила, уредени в специални правни норми на процесуалния закон. Съобразно тези правила, разяснени в мотивите към т. 2 от посоченото ТР, сумата, внесена като обезпечение може: 1) да бъде върната на залогодателя; 2) да бъде преведена по сметка на съдебен изпълнител за удовлетворяване на вземането на залогополучателя при спазване на правилата на чл. 455, ал. 2 ГПК и Глава четиридесет и първа от ГПК; 3) да бъде задържана - в случаите, когато залогополучателят е предявил иск за обезщетяването на вредите от забавеното изпълнение на решението и 4) да бъде преведена в държавния бюджет при условията на чл. 82 ГПК. В настоящия случай се установява наличие на предпоставките по втората от така разяснените хипотези, поради което следва да се постанови освобождаване на сумата от сметката за обезпечения на ВКС и нареждането на превод по специалната сметка на ЧСИ. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия