Определение № 1466 от 26.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 628/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. Ж. Н., чрез адв. П. П., срещу определение № 5258/29.11.2024г. по ч.гр.д.№2410/24г. по описа на ОС Варна, с което е потвърдено първоинстанционното определение за връщане на подадената от Н. и С. П. Й. молба и прекратяване на образуваното по нея съдебно производство. Жалбоподателят иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поставя въпроса: „При възникване на извънредни обстоятелства, които касаят спешно грижата за дете в риск, допустимо ли е от гледна точка на морала и интересите на детето и със съгласието на страните по делото, или поради непротивопоставянето им, да бъде предприето изменение на иска, касаещо именно грижата за детето и неговото местоживеене при единия родител?“ Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно, по следните съображения: За да потвърди първоинстанционното определение, въззивната инстанция е констатирала, че молбата, по която е било образувано съдебното производство - с искане за утвърждаване на споразумение за промяна на постановени със съдебно решение въпроси по отношение на родителските права, местоживеенето, режима на лични контакти и издръжката на общото на страните дете Д. С. Й., [дата на раждане] - е останала нередовна, въпреки дадените указания с разпореждане № 25711/25.06.2024 г. и с протоколно определение от 18.07.2024 г. В срока за изпълнение на последните жалбоподателката В. Н. е подала молба, в която е посочила нови обстоятелства и е поискала от съда да постанови решение, с което да даде разрешение, заместващо съгласието на бащата С. Й. детето да пътува неограничено до страните членки на ЕС и Руската Федерация за неограничена продължителност и срок от 6 години. При тези данни въззивният съд е приел, че липсва общо искане на родителите за утвърждаване на споразумение между тях и образуваното по него производството следва да бъде прекратено, доколкото е недопустимо преминаването от охранително производство, каквото е производството по чл.127, ал. 1 от СК, към спорна съдебна администрация, каквото е производството по чл. 127а от СК. Допускането на касационно обжалване на въззивното определение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Поставеният от касатора въпрос няма връзка с решаващите изводи на съда. Явно е, че в случая липсва споразумение по чл. 127 СК, както и общо съгласие на родителите такова да бъде утвърдено, поради което образуваното по това искане съдебно производство подлежи на прекратяване. Новите обстоятелства - по молбата от 19.09.2024г., и направеното със същата ново искане нямат отношение към първоначално отправеното до съда. Налице е нова, различна претенция - по чл. 127а СК, която подлежи на разглеждане в отделно съдебно производство, за иницииране на което настоящото определение не лишава жалбоподателката от възможност. Воден от изложеното, съдът