Определение № 1532 от 11.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9428/2025 г.

Производството е по реда на чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на „Балкан Трейд Експорт“ ЕООД чрез процесуален представител за изменение на Решение № 12382/03.12.2025г., постановено по адм. дело № 9428/2025г. на ВАС, Осмо отделение в частта за разноските. В искането се твърди, че присъдените в полза на ответника по касация разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 7 607.96лв. са прекомерни с оглед, както материалния интерес по спора /не се обжалва целия АПВ, а само частично при материален интерес от 65 113.47лв./, така и предвид фактическата и правна сложност на делото и извършените от пълномощника на страната процесуални действия. Поради това се иска намаляване на присъденото възнаграждение за юрисконсултско представителство. Ответникът по искането - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София не изразява становище по молбата. Искането е допустимо като подадено от надлежна страна в срока по чл. 176а, ал. 1 АПК. Разгледано по същество е частично основателно. С решението си настоящият съдебен е състав е присъдил на ответната страната разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 7 607.96лв., така както са поискани. Размерът на възнаграждението е определен от страната в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа. Видно е обаче, че този размер е определен върху материален интерес от 103 017.31лв. колкото е целия интерес на процесното АПВ, а акта е оспорен частично – само за сума в размер на 65 113.47лв. и при това положение и предвид горната норма се следва юрисконсултско възнаграждение от 5 859.04лв., като до този размер следва да се намали присъденото възнаграждение. Правилно в молбата се сочи, че според т. 61 от Решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, ако установи, че наредбата, определяща минимални размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. В т. 54 от същото решение СЕС приема, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. Изрично е регламентирано в член 101, параграф 2 ДФЕС, че споразуменията или решенията, които са забранени в съответствие с този член, са нищожни. При съобразяване с решението на СЕС, съдът не е обвързан от определените в Наредба № 1/2004г. размери на възнагражденията за адвокатска работа, а следва да извърши преценка на вида, количеството и сложността на конкретно извършената от юрисконсулта работа във връзка с предоставената от него правна защита. Това означава, че може да присъди по-нисък размер от определения в Наредба № 1/2004г. В случая касационният състав е преценил, че претендираните от ответника по касация разноските за юрисконсултско възнаграждение съответстват на фактическата и правна сложност на делото и обема на предоставената от пълномощника правна помощ. Пълномощникът на ответната страна се е явил в с.з. и е защитил интересите на административния орган, като е изложил своето становище по спора. При тези факти настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на молителят за това, че разноските на ответната страна за юрисконсултско възнаграждение не съответстват на фактическата и правна сложност на делото и извършените от пълномощника на страната процесуални действия, при положение, че нейната собствена преценка на посочените обстоятелства е различна. По така изложените съображения искането на „Балкан Трейд Експорт“ ЕООД за изменение на Решение № 12382/03.12.2025г. по административно дело № 9428/2025г. на ВАС, Осмо отделение е частично основателна, като се следва редуциране на присъденото възнаграждение до минималния размер предвиден в Наредба № 1/2004г., съобразно материалния интерес на спора. Мотивиран така и на основание чл. 176а, ал. 3 АПК, Върховният административен съд в състав на осмо отделение