Определение № 139 от 31.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 164/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Д. Д. от [населено място], община Кюстендил, подадена срещу определение № 4151 от 24.10.2022 г. по гр. дело № 3721/2022 г. на ВКС, Четвърто ГО, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от жалбоподателя молба за отмяна на влязлото в сила определение № 104/17.03.2022 г. по ч.гр. дело № 463/2022 г. по описа на ВКС. В частната жалба се подържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на процесуалния закон. Иска се отмяната му и разглеждане на молбата за отмяна по същество, тъй като същата е процесуално допустима. Подържа се основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК община Кюстендил е подала писмен отговор, в който се твърди, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. От данните по делото се установява следното: С определение № 104 от 17.03.2022 г. по ч.гр. д. № 463/2022 г. ВКС не е допуснал до касационно обжалване на определение № 2449/24.09.2021 г. по в.ч.гр. д.702/2021 г. Апелативен съд - София, с което е потвърдено определение № 260014/08.01.2021 г. по гр. д. № 206/2020 г. на Окръжен съд - Кюстендил за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения от А. Д. иск с основание чл. 170 ЗЗД за прогласяване нищожността на законна ипотека, вписана под № 54, т. I, рег. № 1361/01.11.2000 г. С обжалваното определение № 4151 от 24.10.2022 г., постановено по гр. дело № 3721/2022 г. на ВКС е прието, че молбата по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е процесулно недопустима, тъй като е насочена срещу влязло в сила определение, което не подлежи на отмяна, съгласно задължителните разяснения на ТР № 7/14 г на ОСГТК на ВКС, поради което същата е оставена без разглеждане. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: Съгласно т. 6 от ТР 7/2014 от 31.07.2017 г. по тълкувателно дело № 7 по описа за 2014 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии преграждащите определения, с изключение на определенията за прекратяване на производството поради отказ от иск, не се включват в предмета на влезлите в сила съдебни актове, които подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК. Определенията за прекратяване на съдебното производство, извън тези по чл. 233 ГПК нямат характеристиките на съдебните решения, които законодателят е имал предвид като конкретна категория съдебни актове, по отношение на които следва да бъде осигурена процесуалноправна защита, чрез извънреден способ за съдебен контрол на изчерпателно изброени и ограничено лимитирани фактически състави. В Глава двадесет и четвърта ГПК като предмет на производството за отмяна изрично са посочени решенията. Този законодателен подход определя и вида на съдебните актове, които подлежат на отмяна - решенията или съдебни актове със същите процесуалноправни характеристики. Производството по чл. 303 - чл. 309 ГПК е извъниинстанционно производство за контрол по отношение на неправилни съдебни решения. Извънредният характер на производството произтича от относимостта му единствено към влезли в сила решения, както и от необходимостта за защита срещу тяхната неправилност в ограничен брой случай, изчерпателно изброени и лимитативно въведени. Този характер на производството обуславя приложимостта му не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове - решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо и определения, имащи техните правните последици, към които единствено могат да се отнесат и предвидените основания за отмяна по чл. 303 и чл. 304 ГПК. Като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, отмяната не може да се приложи по отношение на други съдебни актове, за които след изчерпване на редовния процесуален ред не съществува друг път за защита. Различни в сравнение с останалите преграждащи определения са характеристиките на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска, които обуславят относимостта му към съдебните актове, подлежащи на отмяна по Глава 24 ГПК. С така направеното волеизявление ищецът се отказва от търсената искова защита, което има за правна последица окончателно загубване на възможността претенцията да бъде отново предявена. Силата на пресъдено нещо се прикрепва към волеизявлението, с което ищецът се отказва от иска. В заключение на отмяна по чл. 307 ГПК подлежат единствено определенията за прекратяване на делото поради отказ от иска. Доколкото процесното определение № 104 от 17.03.2022 г. по ч.гр. д. № 463/2022 г. ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на определение № 2449/24.09.2021 г. по в.ч.гр. д.702/2021 г. Апелативен съд - София, не попада в посочената хипотеза, подадената молба за отмяна се явява процесуално недопустима. По изложените съображения обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, състав на Трето ГО