Определение № 9118 от 25.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8953/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. С. Б., чрез адв. Караджова, против определение № 26047/26.06.2026г. по адм. дело № 12822/2024г. на Административен съд София- град, с което жалбата на Б. срещу виза за проектиране № САГ16-ГР00-955 от 31.03.2016г. на главния архитект на Столична община е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно. Излага съображения, че има правен интерес от оспорване на издадената виза, тъй като е собственик на съседен имот, към който са допуснати намалени разстояния. Моли определението да бъде отменено и делото да се върне на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, като му се присъдят направените разноски. Прави и евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът –главен архитект на Столична община не изразява становище. Ответникът „Ситибилд 2004“ ЕООД, гр. София оспорва частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт и от страна, за която този акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд правилно приема, че за жалбоподателя В. Б., собственик на самостоятелен обект в жилищна сграда с [идентификатор] и на съответни идеални части от правото на строеж в [УПИ], кв. 43, по плана на м. [заличен текст], гр. София, не е налице правен интерес от оспорване на виза № САГ16-ГР00-955/ 31.03.2016г., издадена от главния архитект на Столична община, на основание чл. 140, ал. 3, чл. 43, ал. 1 и чл. 134, ал. 6 ЗУТ, за инвестиционно проектиране на жилищна сграда с офиси, магазини и подземен гараж в [УПИ] – „за жилища, офисиОО и ПГ“, кв. 43, м. „ж.к. Иван Вазов“, гр. София и подадената жалба е недопустима на основание чл. 159, т. 4 АПК. Законосъобразно е преценено, че като носител на ограничено вещно право в [УПИ] в кв. 43 по плана на м. „ж.к. Иван Вазов“, гр. София, съседен на имота, за който се отнася оспорената виза, жалбоподателят не попада в кръга на заинтересуваните лица с право да оспорят административния акт по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Правилни са и изводите на административния съд, че условията на чл. 131, ал. 2, т. 2, т. 4 и т. 5 ЗУТ, обосноваващи непосредствено засягане на интересите на жалбоподателя, също не са осъществени. С визата не се предвижда свързано застрояване между имота на жалбоподателя и имота, за който визата се отнася, не се променя предназначението на имота, предмет на обжалвания акт и не се въвеждат ограничения в ползването и застрояването на имота на оспорващия. Поради това правилно е прието, че оспорващият не се явява заинтересувано лице в нито една от изброените хипотези. Заключението на административния съд, че оспорващият не се явява заинтересувано лице по чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ също следва да бъде споделено. Изводът на първоинстанционния съд в този смисъл е направен след подробен анализ на заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза. При съобразяване с представеното заключение и правилно тълкуване на разпоредбата на чл. 31, ал. 2, т. 1 ЗУТ, първоинстанционният съд законосъобразно приема, че с обжалваната виза не са допуснати намалени разстояния към имота на оспорващия. В този смисъл са подробните съображения на административния съд, които настоящата инстанция споделя. Липсата на правен интерес от оспорване съставлява процесуална пречка за разглеждане на жалбата, включително по доводите за нищожност, поради което съставът на административния съд достига до правилния извод, че условията на чл. 159, т. 4 АПК са изпълнени, подадената жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено. Възражението на частния жалбоподател, че изводите на административния съд за недопустимост на производството са направени в противоречие с представените доказателства, е неоснователно. Въпреки общите твърдения за наличие на правен интерес и за нищожност на оспорената виза, изложени в жалбата, първоинстанционният съд извършва преценка за правния интерес на жалбоподателя, като обсъжда всички хипотези на чл. 131, ал. 2, т. 2-5 ЗУТ и достига до обоснования от констатациите на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза извод, че жалбоподателят не се явява непосредствено засегнат от издадената виза и подадената жалба е недопустима. Останалите съображения в частната жалба, свързани с нищожност на обжалваната виза поради противоречие с действащия ПУП- ПРЗ са такива по същество и не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство. По тези съображения Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема, че не са налице основания за отмяна на оспорения съдебен акт. Определението, с която жалбата на В. С. Б. срещу виза за проектиране № САГ16-ГР00-955 от 31.03.2016г. на главния архитект на Столична община, е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено е правилно и следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,