Решение № 36 от 09.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2544/2008 г.

Производството е образувано по частна жалба на на Х. М. К. и Х. К. К., двамата от град С., срещу определение от 16.11.2007 г. по гр. д. №4055/2004 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без разглеждане молбата им за допълване на решение №183 от 10.08.2007 г. по гр. д. № 4055/2004 г. на Софийския градски съд. В хода на делото Х. К. К. е починал и като жалбоподатели са конституирани наследниците му Д. С. К., М. С. Ч., Р. К. К. и С. К. Д. – всички с адрес за призоваване - град С.. Жалбоподателите излагат доводи за неправилност на определението. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Въззивният съд е приел, че се иска допълване на мотивите на решението поради необсъждане на доводи на страните и представени от тях доказателства, поради което молбата е недопустима. Изводът на въззивния съд за недопустимост на молбата е правилен. Непълно е това решение, което не обхваща целия спорен предмет. Твърденията само за непълнота на мотивите на решението, обуславят недопустимост на молбата за допълване на решението. Ето защо обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.