Определение № 179 от 24.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 856/2015 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК, образувано е съгласно разпореждане №243 от 16.02.2015г на председателя на ІІІ г.о, по частна жалба на Т. Г. Б. срещу разпореждане от 18.12.2014г на зам. Председател на ВКС, с което е отказано образуването на производство пред Върховен касационен съд. Отказът да се образува производство е във връзка с жалба на Т. Г. Б. с вх. №9699 на ВКС от 07.11.2014г, като постъпила срещу определение от 05.12.2014г на Висш дисциплинарен съд на Адвокатурата в РБ, с което определение не е допусната реабилитация за наложени на същата наказания от дисциплинарния съд по пет дисциплинарни преписки от 2008г, по чл. 135 от Закона за адвокатурата. Препискатата е изпратена от Висш адвокатски съвет с придружително писмо изх.№212 от 12.02.2015г. В нея се съдържа и уведомление до жалбоподателката по нейно искане до ВКС вх.№943/26.01.2015г, във връзка с което председателя на ГК също отказва образуването на съдебно производство по реда на чл. 7 ал.5 ЗА, поради липса на налично решение на Висш адвокатски съвет, или мълчалив отказ. Налице е само отказ за реабилитация по чл. 135 от ЗА ,по отношение на който акт законът не предвижда съдебен контрол. Във връзка с последното уведомление, по настоящето образувано частно гражданско производство е постапила „частна жалба и инцидентен установителен иск” с вх. № 1826/16.02. 2015г. Оплакването е ,че се заобикаля искането на адв. Б. Висш адвокатски съвет да се произнесе,като се изтъква наличието на молба вх.№6336/12.09.2014г подадена според твърденията на жалбоподателката до АС на САК ,последвал е мълчалив отказ, който е обжалван пред Висшия АС, а пред ВКС се обжалва мълчаливия отказ на този висш орган, съгласно чл. 7от Закона за адвокатурата. Поради това жалбоподателката поддържа оплакване за неправилност на отказа да се образува съдебно производство, включително по гражданско- правен ред, основание за което е следвало служебно да се прецени. Частната жалба е допустима, тъй като правилата на гл.ХХІ ГПК са общ ред ,по който се извършва контрол спрямо преграждащи актове на съда, независимо дали касаят първоначалното образуване на съдебно производство (чл. 2 ГПК) ,или по-нататъшното развитие на делото (чл.274 ал.1 т.1 ГПК). Този контрол обаче има очертани от искането на страната предметни предели, както и очертани от закона граници, с оглед на което частната жалба по същество е неоснователна. Съображенията на Върховен касационен съд, ІІІ г.о са следните: С разпореждане от 18.12.2014г на зам. Председател на ВКС и председател на НК на ВКС правилно е отказано образуването на съдебно производство по жалба на адвокат срещу решение на висш орган на Адвокатурата, в случая определение от 05.12.2014г на Висш дисциплинарен съд на Адвокатурата в РБ, тъй като по отношение на този акт не е предвиден съдебен контрол. Единствената законова възможност за обжалване на решение на Висш дисциплинарен съд е уредена в чл. 130 ал.2 ЗА, но условията за допустимост на производство по тези ред- с оглед препращането към чл. 7 ал.7 ЗА, в случая безспорно не са налице. Постановените от Висшия адвокатски съвет решения по жалби срещу решения на други регламентирани в Закона за адвокатурата (ЗА) органи или мълчаливите откази, ще подлежат на съдебен контрол само тогава, когато стриктни по характера си норми изрично регламентират това.Изрично уредената в закона изчепрателност на основанията за съдебна намеса е проявление на залегналия в Конституцията и изведен в чл. 2, ал. 1 от ЗА принцип на независимост, изключителност и самоуправление на българската адвокатура. Тезата на жалбоподателката, че при постановен и оспорван от нея с жалба изричен акт, постановен от дисциплинарния съд по преценка на предпоставките на чл. 135 ал.1 ЗА, Върховен касационен съд е следвало да направи извод за мълчалив отказ - първо от орган на АС при Софийска адвокатска колегия във връзка с вписване ,т.е по смисъла на чл. 7 ал.1 във вр чл.6 ал.2 от ЗА, а след това да констатира мълчалив отказ и на Висшия адвокатски съвет по смисъла на чл. 7 ал.5 от ЗА, е несъстоятелна. В случая правото да се упражнява адвокатска професия не е изгубено и се възстановява с изтичане срока на наказанието, каквото е принципното разбиране на ВКС ( реш.№214 от 2012г по гр.д №350/2012Г ІІІ Г.О, реш.357/2014 по гр.д №4861/2013 ІІІ г.о). Срочният характер на наказанието сочи ,че лицето не губи своето право. Възникването на различни обстоятелства би могло да бъде преценявано в други предписани в закона производства, но не в настоящето и на този етап - не от Върховен касационен съд. Вписването и този случай е подчинено на реда по Наредба №3/29.10.2004г за водене и съхранение на регистрите от адвокатските съвети, предвиден за да се обективира отразяването на относимите към упражняването на професията обстоятелства, чрез вписването им, а също и за да се гарантира контрола при отказ на съответния АС, включително ако е „мълчалив”.Няма данни, нито твърдения жалбоподателката да е упражнила качеството си на адвокат - заявител по този ред, затова и във връзка с поисканото образуване на производство направо пред ВКС правилно е преценено, че законни предпоставки за това не са налице. Ето защо Върховният касационен съд, ІІІ г.о