Определение № 7065 от 24.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4074/2026 г.

Производството е образувано по частна жалба от Г. К., против Разпореждане № 11527/24.03.2026 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 3033/26 година, в частта, в която е отхвърлено искането на К. за предоставяне на правна помощ за извършване на процесуално представителство по същото дело и в частта, в която е отхвърлено искането му за назначаване на преводач по същото дело. В частната жалба се твърди неправилност на определението в обжалваните части и се иска отмяната му и уважаване на направените процесуални искания. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява частната жалба като недопустима в една част, а в другата част като допустима и основателна. Разпореждането в частта, в която е отказано назначаване на преводач на К., не е от категорията определения, които преграждат делото или, за които изрично законът е предвидил обжалването им. След като не попадат в категорията определения, посочени в чл. 229, ал. 1 АПК, то обжалването му е недопустимо. Отказът на съда да назначи преводач на ищеца, за да може последният да извършва, чрез помощта на превода процесуални действия по делото и да разбира извършваните от другите страни, ще се преценява от касационната инстанция в случай на касационно обжалване на решението на административния съд, от гледна точка на допуснати или не от административния съд, на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Частната жалба на К. срещу обжалваното разпореждане, в частта, в която е отказано назначаването на преводач, следва да се остави без разглеждане, а образуваното във връзка с нея производство се прекрати в същата част. Основателна е частната жалба срещу разпореждането в останалата му обжалвана част. Административният съд е формирал извод за неоснователност на искането на К. за предоставяне на правна помощ по делото, тъй като тя не била оправдана от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, както и интересите на правосъдието не изисквали това. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, този формиран извод на административния съд е необоснован и преждевременен. Дали интересите на правосъдието изискват в конкретния случай да бъде предоставена правна помощ и дали тя би донесла полза на ищеца, съдът може да формира извод едва след като се увери, че е сезиран с допустим иск, предявен с редовна искова молба, в какъвто смисъл са дадените указания на съда със същото определение. От друга страна, не е изключено от закона, предоставянето на правна помощ да бъде и за уточнение на иска и за изправяне на недостатъци, констатирани по исковата молба. Воден от горните съображения, Върховният административен съд