Решение № 403 от 29.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 129/2010 г.

Решение № 403 от 29.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 129/2010 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Стойчо Пейчев Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 613 от 14.06.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 369 от 20.11.2009 г. по в. гр. дело № 392/2009 г. на С. окръжен съд, първи гр. състав, с което е оставено в сила решение № 52 от 29.05.2009 г. по гр. дело № 1037/2008 г. на С. районен съд в частта, с която е уважен предявения от Н. Г. У. срещу касатора Л. И. Л. насрещен иск по чл. 108 ЗС за предаване владението на дворно място/земя/ от 600 кв. м. в м. "Х. б." в землището на[населено място], с построената в него сграда. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - противоречие с т. 10 от тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по т. гр. дело № 1/2000 г. на ОСГК, според което допускането на експертиза може да стане не само по почин на страната, но и служебно от съда. В жалбата се поддържат оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на иска или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Ответницата по касация Н. Г. У. от [населено място] е на становище, че жалбата е неоснователна. Преди да се произнесе по основателността на жалбата, Върховният касационен съд, състав на II г. о. взе предвид следното: С първоначалната искова молба е бил предявен от Л. И. Л. срещу ответницата Н. Г. У. иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за сумата 1 200 лева, недължимо платена от него на неосъществено основание - прехвърляне на собствеността върху дворно място от 826 кв. м. в м. "К." в землището на [населено място] с построената върху него временна постройка върху масивен фундамент. С молба вх. № 25391 от 05.12.2008 г. Н. Г. У. е предявила срещу Л. И. Л. насрещен иск по чл. 108 ЗС за признаване правото й на собственост по наследство от баща й Г. П. У. на дворно място от 826 кв. м., а по скица № 1479 от 15.10.1998 г. от 1130 кв. м. в м. "Х. б." в землището на [населено място] с построената в него тогава временна постройка върху масивен фундамент, представляващо имот с пл. № 2071 с неуточнени по скицата граници, а сега част от имот-земя по чл. 19 ЗСПЗЗ с № 001802 в землището на града. В насрещната искова молба се поддържа, че ищцата не може да се снабди с констативен нотариален акт "... поради неточност на Плана на новообразуваните имоти за м. "К. - К." и изваждането му от Плана на урбанизираната територия, което от своя страна го прави имот по чл. 19 от ЗСПЗЗ по КВС до извършване на поправката по административен ред на КВС...". С първоинстанционното решение искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е бил уважен, така както е предявен, а иска по чл. 108 ЗС е уважен, като Л. И. Л. е бил осъден да предаде на Н. Г. У. владението на дворно място /земя/ от 600 кв. м. в м. "Х. б." в землището на [населено място], с построената в него сграда. Районният съд е приел, че съгласно удостоверение № 163 от 02.06.1992 г., на наследодателя на ищцата по насрещния иск-Г. П. У. е било предоставено право на ползване по ПМС от 02.03.1982 г. и решение № 111а от 21.09.1978 г. на ИК на ОбНС-С. З. върху земя в размер на един декар в землището на [населено място], м. "Х. б.". Прието е по-нататък, че с вносна бележка от 30.09.1994 г. Г. П. У. е заплатил по сметка на общината сумата 19 080 лева - общата стойност на мястото от 600 кв. м., застроената в него през 1985 г. сграда и трайни насаждения, която цена е посочена в оценителния протокол от 12.09.1994 г. Според районния съд, именно за заплатената площ от 600 кв. м. е настъпила трансформация на правото на ползване в право на собственост, а по отношение на останалата част до 826 кв. м. по правилата на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на ползване е било прекратено. Въззивния съд е потвърдил решението в обжалваната част, с която е уважен насрещния ревандикационен иск. Прието е било, че процесният имот е бил достатъчно индивидуализиран, като предметът на делото бил посочен като дворно място от 826 кв. м., а по скица № 1479 от 15.10.1998 г. - от 1130 кв. м. в м. "Х. б." в землището на[населено място], с построената в него сграда, представляващо имот с пл. № 2071, с неуточнени по скицата граници, сега част от земя по чл. 19 ЗСПЗЗ с № 001802 в землището на града. Извършено е позоваване на писмо Т-664 от 30.06.2008 г. на [община], съгласно което имотът, предоставен за ползване и закупен от Н. Г. У. се намира извън строителните граници на града и не попада в обхвата на плана на новообразуваните имоти за м. "К. - К.", одобрен със заповед № 641 от 28.06.2004 г. на Областния управител-Ст. З. Според същото писмо, мястото попада в имот № 001802 по Картата на възстановената собственост на землището на С. З., представляващ земя по чл. 19 ЗСПЗЗ и за да бъде издадена скица е необходимо да се извърши поправка на КВС на землището в частта за имота и съответно на Плана на новообразуваните имоти за местност "К. - К.". С оглед на така получената от [община] информация, въззивния съд е приел, че към настоящия момент имота не може да бъде индивидуализиран по-точно, тъй като не е възможно издаването на скица. Насрещната претенция по чл. 108 ЗС е била уважена с оставеното в сила от въззивния съд първоинстанционно решение по отношение на: "дворно място /земя/ от 600 кв. м. в м. "Х. б." в землището на [населено място], с построената в него сграда"; т. е. за част от по-голям имот и при липса на описание на точното местонахождение на сградата. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ревандикационната претенция е била уважена по отношение на описаната в диспозитива на решението на първоинстанционния съд част от по-голям имот с неустановени граници и площ, като не е изяснено дали построената в дворното място от 1130 кв. м. сграда попада в площта на закупения с вносната бележка от 30.09.1994 г. имот, както и въз основа на какви доказателства съдилищата са приели, че именно по отношение на тази част е трансформирано правото на ползване в право на собственост. Следователно, процесният имот не е бил индивидуализиран, за да бъде обект на ревандикация, доколкото не би могло да се извърши и въвод във владение върху необособен по своите граници недвижим имот. Невъзможността спорният имот да бъде индивидуализиран по графични и геодезически параметри поради описаните в писмо № Т-664 от 30.06.2008 г. на [община] /л. 54 от гр. дело № 1037/2008 г. на СтЗРС/ причини, не изключва възможността въззивния съд да назначи техническа експертиза /и по свой почин, дори без нарочно искане от заинтересуваната страна/, която да даде заключение въз основа на писмените доказателства по делото, документацията в техническата служба на общината и оглед на място, с което да бъдат възможно най-пълно установени границите и площта на процесния имот, заедно с местоположението на заварените постройки и трайни насаждения. Налице е основание по чл. 281, т. 3, предл. второ от ГПК за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд с оглед необходимостта от извършването на нови процесуални действия /чл. 293, ал. 3, предл. второ ГПК/. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.