Определение № 4003 от 08.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3471/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Oбразувано е по частна жалба на „Пропъртис ПС“ ЕООД, подадена чрез пълномощник адвокат Е. Д. - Арабаджиева, против Определение № 2165/20.02.2026 г., постановено по административно дело № 215/2026 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу мълчалив отказ на кмета на община варна да се произнесе по заявление с рег. № АУ076779ВН-001ВН/19.11.2025 г. и е прекратено производството по делото. В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на съдебния акт и се оспорват правните изводи на съда, поради което се иска неговата отмяна, ведно със съответните последици. Ответната страна, Кмет на Община Варна чрез писмено възражение, изготвено от процесуален представител с юридическо образование оспорва частната жалба и изразява становище в подкрепа на съдебното определение, с молба да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е мълчалив отказ на Кмета на Община Варна да се произнесе по подадено от „Пропъртис ПС“ ЕООД заявление с рег. № АУ076779ВН-001ВН/19.11.2025 г. Това заявление е подадено във връзка с предходно подадено от дружеството заявление с рег. № АУ076779ВН/05.08.2025 г. за разрешаване изработване на проект за ПУП – ПРЗ за поземлен имот № 10135.536.1112 по КККР на „Приморски парк“, гр. Варна, като се сочи, че до момента не е постановено мотивирано решение от компетентния орган и същият се приканва да се произнесе с мотивиран акт. След анализ на представените доказателства и развилото се правоотношение, съдът е достигнал до правилния извод за недопустимост на подадената жалба на основанието по чл. 159, т. 1 АПК, като насочена срещу акт, който не е годен за обжалване. Заявлението от 19.11.2025 г. не инициира ново административно производство, а е подадено във връзка с предходно подадено от дружеството заявление, което изрично е посочено в него, с молба към органа да се произнесе по вече подаденото заявление от 05.08.2025 г. като постанови мотивиран акт. Ето защо, правилно съдът е приел, че с оглед съдържанието на процесното заявление, за административния орган не е възникнало задължение да се произнесе с индивидуален административен акт, тоест няма формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. На следващо място, обосновано е прието, че дори да се приеме, че със заявлението от 19.11.2025 г. е започнало ново административно производство за издаване на разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП, то към тази дата е налице влязъл в сила мълчалив отказ на кмета на общината да издаде заповед по чл. 135, ал. 3 ЗУТ по предходно подаденото от дружеството заявление от 05.08.2025 г., което съдържа същото искане. Следователно, органът е бил сезиран с недопустимо искане по аргумент от разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК и не е бил длъжен да го разгледа по същество и се произнесе с мотивиран акт в едномесечния срок по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, поради което не е налице и формиран мълчалив отказ по заявлението от 19.11.2025 г., който да може да се оспори пред съда. Съдебното определение е правилно, тъй като е постановено в съответствие с установените факти и приложимия закон, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на Община Варна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 60 евро, определено по размер съгласно чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК, във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,