Определение № 10 от 14.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 3595/2015 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК Постъпила е частна жалба от [община], представлявана от кмета И. А., чрез пълномощника адв.Ю. Б., против определение от 05.11.2015г. по в.т.д. № 263/2015г. по описа на Бургаски апелативен съд, с което е отказано възстановяване на половината от внесената държавна такса за обжалване на решение по т.д. №261/2014г. по описа на БОС. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение. Частният жалбоподател счита, че нормата на чл.78, ал.9 ГПК се прилага и по отношение на внесената от въззивника държавна такса по въззивната жалба, ако съдебната спогодба е сключена пред въззивната инстанция. Моли за отмяна на атакуваното определение и постановяване на друго, с което се възстанови половината от внесената от него държавна такса. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е основателна. Производството по в.т.д. № 263/2015г. на БАС се е развило по образувана въззивна жалба на [община] против решението на БОС, с което са уважени исковете срещу общината. За въззивното производство е била заплатена от въззивника държавна такса в размер на 6209,32 лв. Същото производство е приключило със сключване на съдебна спогодба между страните, на осн. чл.234 ГПК. Видно от обективираната в протокола от с.з. на 05.11.2015г. по в.т.д. № 263/15г. на БАС спогодба страните са уговорили, че направените от общината съдебно-деловодни разноски остават за нейна сметка. [община] е поискала възстановяване на половината от внесената държавна такса по въззивната жалба. С обжалваното определение БАС е отказал възстановяване. Горната установеност налага следните правни изводи: Съгласно чл.78, ал.9 ГПК, при приключване на делото със спогодба, половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго. В конкретния казус по отношение на сторените от частния жалбоподател разноски уговореното от страните не се отклонява от предвиденото от закона. С посочената разпоредба се цели да се стимулира доброволното уреждане на спора от страните, при което връщането на половината от държавната такса не е поставено в зависимост от това, в коя инстанция е сключена от страните, одобрената от съда, съдебна спогодба. С оглед на очертаната цел на закона, с приключването на спора по договорен път във въззивното производство, отпада основанието, както за внесената от ищеца половина от държавната такса за първата инстанция, така и от въззивника /без значение дали е ищец или ответник в първата инстанция/ половина от държавната такса по въззивната жалба. Предвид изложеното, атакуваното определение, като неправилно, следва да бъде отменено, като се постанови връщане на 3104,66 лв. – половината от внесена от [община] по сметката на БАС държавната такса по въззивната жалба. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, на основание чл.274, ал. 2, изр.1 ГПК